публикувано 24.05.2011 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Емоционална зрелост

Получих запитване за това какво е емоционална зрялост. Жената споделяше, че усеща, че въпреки възрастта си, която е вече над 50 години, се усеща все още по някакъв начин незряла: „Хващам се на „въдици“, „провокации“ и реагирам прекалено емоционално. После, след време поглеждам нещата от позиция на разума и виждам,че съм се „хабила“ напразно“. И питаше как бих коментирала тази тема.

Смятам, че тази жена по един своеобразен начин сама си отговорила на въпроса за това какво е емоционалната зрелост като е свързала приемането на нещата твърде лично, твърде силните емоционални реакции със зрелостта и реакциите на децата. Разбрала съм, че ако човек успее да постави правилния въпрос, отговорът идва по естествен начин. По някакъв начин тя, наричайки прекалено силната емоционална реакция и приемането на нещата лично като форма на емоционала незрелост, вече сама е намерила отговора на това как да престане да се хаби напразно – като порасне! А порастването означава много неща (по някакъв начин всички уроци по вътрешна сила са уроци и за порастване), но в сърцевината си то не е нищо друго освен да станем родители сами на себе си.

Как изглежда това? Като, когато се породи прекалено силна емоционална реакция спрямо дадено събитие от външния свят, първото нещо след като възникне тази реакция, е да си спомните, че това е реакцията на вашето емоционално тяло, а вашето емоционално тяло е вашето вътрешно дете. След което да започнете да общувате с него така, както перфектният родител би общувал с едно разстроено дете и би се опитал да го успокоил. Понякога това означава просто да му дадете безусловната си любов и нежно да го прегърнете. Друг път – да си поговорите с него и да му обясните неща, които децата не знаят, но възрастните знаят. Например, ако то крещи обидено, че „Това не е честно“, да му кажете, че „Да, не е честно, и в света на големите има много неща, които не са честни. Много често те не могат да се променят и единственото, което мога да ти предложа сега, е моето разбиране за твоята правота и нуждата ти да живееш в свят, в който всичко е честно. Дори и другите да не те разбират, аз те разбирам.“

Емоционалната незрялост е винаги покана човек да стане родител сам на себе си и да се погрижи както трябва за своето емоционално тяло – вътрешното си дете. В книгата „Ченълингите на Йешуа“ на Памела Крибе, това е много добре описано – то е в сърцевината на духовното самолечение – вижте главата за работа с емоциите. Това е нещо, което е основен елемент и от моята работа като психотерапевт – да насоча към такъв модел на вътрешно родителствуване, така че човек да развие независимост от стимулите на външната среда и да започне да разпознава кои от тях се отнасят до него, на кои да реагира, на кои да не реагиара и как да успокои емоциите си сам. Затова и съвсем първите публикации в тоя сайт в категорията „От мен“ са посветени не на нещо друго, а на общуването с вътрешното ни дете.

Накратко, ако смятате, че реагирате на външния свят по начин, който усещате, че е емоционално незрял, значи е дошъл момента да развиете вътрешното си родителствуване. Вашето емоционално тяло – вътрешното ви дете, има нужда от цялата ви обич, разбиране и внимание, за да бъде успокоено и подкрепено. Можете да му говорите, да му обяснявате – всичко, което вие бихте искали да сте получили от вашите родители, но не сте успели. Тове е време, в което да бъдете този родител за себе си, който винаги сте мечтали да имате – някой,  който не критикува, не съветва, а просто присъства, разбира и назовава нещата с правилните им имена.

Ще разберете, че вървите в правилна посока, когато развиете ясно осъзнаване на границите между себе си и другите и в емоционално по-наситени ситуации вече почти автоматически се обръщате навътре към себе си и се погрижвате за вътрешното си дете. За да можете по-ясно да случите този вътрешен диалог между тези два аспекта в себе си, можете да вземете два стола и поред да заставате на мястото ту на единия, ту на другия, като общувате ту от позицията на родителя, ту от позицията на детето… Ако никога не сте го правили, може да ви изглежда странно и нелепо, но всъщност то е изключително естествено нещо. Ние постоянно си водим вътрешните диалози – просто в дадения случай ги“изваждаме“ навън, за да ги видим по-ясно. Всъщност, това е една от основните функции на психотерапията – да може да „изважда“ нещата отвън, за да може не само по-лесно да се видят, но и да се променят… и разтревоженето дете да се прибере „у дома“ утешено и обичано.

Камелия