публикувано 20.05.2017 от Камелия Хаджийска в Невероятната Лиз Грийн
 
 

Едиповите битки и скритата динамика на любовните триъгълници

Дори и аматьорите в психологията знаят за едиповия комплекс – тази ключова идея в психоанализата на Фройд, според която в определена възраст, между три и пет години (фалическата фаза от психосексуалното развитие) детето насочва либидото си към родителя от срещуположния пол, докато в същото време преживява чувства на съперничество към родителя от същия пол. Това е възрастта, в която, ако едиповият конфликт не се разреши по един удовлетворителен за детето начин, той продължава да се възпроизвежда и в живота му и като възрастен индивид. Това означава да се привлича от хора, които вече са обвързани, както и да преживява отчетливо съперничество към представителите на собствения си пол. Накратко, да влиза в любовни триъгълници.

Тъй като темата за любовните триъгълници е много важна, реших да преведа част от статия на невероятната Лиз Грийн, която разглежда приноса на Фройд към изследване на нейния архетипен характер. Статията се казва „Вечният триъгълник“ и е много по-обширна от превода по-долу. Надявам се, че в следващи статии ще мога да добавя още части от нея, които да задълбочат разбирането по тази вечна и много актуална тема.

„Семейните триъгълници не приключват с детството, а продължават да имат своето отражение и през останалата част от живота. Ако не са решени, те по един скрит начин навлизат в живота ни като възрастни. Ако семейният триъгълник не е излекуван, ние можем да го пресъздаваме веднъж или повече пъти с надеждата на някакво дълбоко и недостижимо ниво да намерим начин, за да го излекуваме или разрешим. Фройд развива своята идея за Едиповия триъгълник – познат също така като „семейната любовна история“ – в много специфичен контекст. Според него, ние се привъзваме страстно към родителя от противоположния пол и навлизаме в ситуация на съревнование и съперничество с родителя от същия пол. Според това доколко едиповият комплекс е разрешен в детството – и това включва както родителските отговори, така и нашия природно присъщ темперамент –  нашите по-късни взаимоотношения неизбежно ще бъдат повлияни.

Ако еднозначно „победим“ и получим изключителната любов на родителя от противоположния пол, ние ще страдаме, защото никога не се научаваме да се отделяме или да споделяме. Тогава преживяваме нещо като фалшива инфантилна потентност, защото чувстваме, че сме победили съперника. Ние сме всемогъщи, което може да отвори вратата на по-късна неспособност да се справяме с всякакъв вид разочарования в любовта. И отношенията с хората от собствения ни пол може също да бъдат много разстроени.

Ако, например, момчето види своята майка и баща в конфликт и спечели едиповата битка като стане майчин заместител на съпруга, той може да изпитва дълбока несъзнавана вина спрямо баща си. В същото време може да загуби уважение към баща си, който очевидно е бил повален с огромна лекота. Образът на момчето за бащата може да бъде за слаб, импотентен и лесно победим, и по някакъв начин вътре в себе си той ще се страхува от същото това нещо, защото той също е мъж. Това момче може да се наложи по-късно в животаси  да поддържа своята едипова победа като превръща всеки мъж-приятел в съперник, и като общува изключително и само с жени. Такъв мъж не се свързва с други мъже, а само с жени, които вече са във връзка с друг мъж. Връзката с майка му ще му коства неговото отношение с баща му, което може да означава, че той няма позитивен мъжки образ, към който да бъде привлечен и няма да има чувство за подкрепа от общността на мъжете край него. Неговото чувство за мъжко самочувствие и мъжка сексуалност трябва да разчитат изцяло на това дали другите жени го обичат – и колкото повече, толкова по-добре.  Това е много несигурно и болезнено масто за живеене. Ние можем да приложим същата тази интерпретация и в случая на момичето и нейния баща.

Ако изцяло загубим Едиповата битка – и действената дума тук е изцяло – ние също страдаме. Тоталната едипова загуба е унижение, което може много сериозно да подкопае самочувствието на един човек. Под „абсолютен“ аз имам пред вид, че детето чувства, че никакъв емоционален контакт от никакъв вид не е бил постигнат с любимия му родител и от това произтича огромно чувство за провал. То по никакъв начин не може да стигне близо до родителя, който вероятно не е способен да даде никакъв позитивен емоцонален отклик на своето дете. Или пък другият родител е все наоколо. По-късно в живота подобно емоционално поражение може да породи разяждащо чувство за сексуална неадекватност и малоценност. То може да допринесе до много разрушителни модели във взаимоотношенията – и, не на последно място, видът триъгълник, в който човек е безнадеждно влюбен в човек, който постоянно е обвързан с някой друг.

Човек може да стане нещастният Инструмент за изневярата, винаги почуквайки на затворената врата на чуждия брак. Или да стане предаденият, безпомощно възпроизвеждайки едиповата загуба в ролята на законния партньор, който е унижен от по-голямата сила на майката – бащата – съперник.  Еднозначната едипова победа и еднозначната едипова загуба еднакво ни правят неспособни да направим психологическото отделяне от любимия родител и част от нас самите никога не пораства отвъд детството. Ние можем да заседнем в повтарящи се динамики на взаимоотношения, където се опитваме да оправим първоначалната трудност чрез триъгълник.

Фройд си е мислел, че най-здравословният начин за решаване на едиповия конфликт е някаква форма на меко поражение, когато ние получаваме достатъчно любов от любимия родител, но същевременно сме принудени да признаем, че отношението между родителите е неразрушимо. Тогава ние се научаваме да уважаваме отношенията между другите хора и да изграждаме увереност чрез създаване на взаимоотношения, които са отвъд магическия родителски кръг. Тук ние сме в реалността на това, което Уиникът нарича „достатъчно добро“ – достатъчно добър брак на родителите, достатъчно добро отношение и с двамата родители, а удовлетворителната любов и мекота на едиповата загуба да бъдат съпровождани с разумно чувство за сигурност вътре в семейството и признанието, че детето ще бъде обичано.

Също така е важно да не се страхуваме от наказанието на родителя-съперник. Тъжно е, че много родители – самите те емоционално гладни и обидени в нещастни бракове – наистина наказват своите деца за това, че им „открадват“ любовта на партньора. Има нужда да признаем, че не можем да изместим единия родител, за да имаме другия, но също така имаме нуждата да знаем, че ще бъдем обичани от родителя, който сме се опитали да изместим. Разбираемо е, че това е идеал, който малко семейства могат да постигнат. Огромен брой хора страдат в една или друга степен от крайна Едипова победа или крайна Едипова загуба. Това, което наистина има значение, е това, което правим с тях и колко съзнателност можем да извлечем. И нищо не е толкова мощно като активатор на съзнанието, от триъгълниците във взаимоотношенията.

Има значителна стойност във Фройдовия психологически модел, и наистина изглежда, че има много ситуации, където абсолютната Едипова загуба или абсолютната Едипова победа са свързани с тенденцията човек да бъде въвлечен по-късно в живота си в любовни триъгълници. Но има и някои сериозни ограничения в този модел на семейната любовна история. Родителят, към който се привързваме, не е задължително да бъде от противоположния пол. Този родител може да е от същия пол. Едиповите чувства, в крайна сметка, не са чисто сексуални в смисъла на възрастните хора, и имат повече общо с желанието за емоционално сливане. Така, на практика, са и много от нашите видимо изцяло сексуални чувства в по-зрелия ни живот; сексуалността съдържа много емоционални пластове, които не винаги са осъзнати. Едиповата загуба или победа с родител от същия пол може да има също толкова болезнени последствия и да бъде също толкова благоприятстваща бъдещи триъгълници във взаимоотношенията.  Човек може да се чувства несвързан със собствената си сексуалност, защото връзката с любимия му родител -модел за тази сексуалност, е твърде слаба или негативна, за да позволи моделът да бъде интернализиран по позитивен начин.

Мъжът може да продължи да се опитва да спечели любовта на баща си, като доказва колко е мъжкар. Тогава той може несъзнавано да създава триъгълници, които не са по отношение на жените, с които влиза във връзка, а са несъзнателно насочени към това да впечатлят другите мъже – или да ги накажат за бащиното отхвърляне. И жената може да се опитва да спечели любовта на майка си и нейното възхищение по същия начин – или като наказва другите жени за провала на майка й да я обича. Съперникът в триъгълника на възрастните може скришно да бъде много по-важен за индивида, отколкото очевидния обект на желанието. Ние само трябва да слушаме внимателно натрапливото обсебване на Предадения и Инструмента на предателството, което имат един с друг, за да разпознаем, че ситуацията психологически е много по-комплексна, отколкото на пръв поглед това изглежда.“

The Eternal Triangle, by Liz Greene

И така, можем да открием корените на любовните триъгълници в нерешени едипови конфликти от детството – в крайната едипова победа или крайната едипова загуба, резултатът от които са дълбоко чувство за несигурност и несъзнавана склонност за повторение на изначалната ситуация с надеждата да се намери решение. И, макар приносът на Фройд за разбиране на архетипната природа на „вечния триъгълник“ е несъмнен, Лиз Грийн има още какво още да добави в разбирането на неговия духовен смисъл. Но за това – в следващата публикация:).

Камелия Хаджийска