публикувано 06.03.2014 от Камелия Хаджийска в Споделено
 
 

ТАНЦЪТ НА ДУХА

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА –  Ел Колли, “Белязана от Духа”

„Ти си мистичното електричество на тялото ми, което движи този сложен механизъм от плът, кости и мускули. Твоята жизнена сила присъства във всяко мое вдишване и във всеки удар на сърцето ми.Остави ме да разбера, че цялата сила е божествена и идва единствено от теб.“   Йогананда

Откакто моята Кундалини се пробуди, 24 часа в денонощието живея с различни проявления на енергията й. Най-честото от тези различни проявления е крията. Думата Крия произхожда от Санскрит и означава действие. В контекста на пробудената Кундалини, Криите означават спонтанни движения на тялото, които произтичат от увеличената жизнена енергия в него – прана. Тези, които практукуват йога, медитация, Чи Гонг или други подобни практики могат да изпитат Крия по време на заниманията си.

Енергийната мощ зад тези спонтанни движения е нещо, пред което човек затаява дъх, особено в началните етапи, преди да е свикнал да „съжителства” с тази сила. Човек буквално усеща едно доминиращо присъствие, което поема контрола върху нервната система, принуждавайки ръката внезапно да се вдигне или тялото да изпадне в конвулсии. И докато тези спонтанни движения са най-изразени, когато тялото е в покой или постепенно се унася в сън, Крия е нещо различно от онова, което изследователите на съня наричат миоклоничен пристъп, при който тялото се сепва и се събужда точно преди да заспим. Това сепване обикновено е съпроводено от внезапно усещане за пропадане (според някои физици това е нашата реакция, когато астралното тяло започне да се отделя от физическото в подготовка за пътуване в света на сънищата).

Срещала съм хора, които са споделяли, че техният учител по йога или медитация не харесва спонтанните движения, които техните ръце или тяло правят по време на практиките. Здравните консултанти или духовни наставници, които нямат личен опит с процеса на Кундалини, не разбират, че тези проявления често са много позитивен знак на вътрешно оздравяване и духовен прогрес. Докато някои гурута и духовни учители строго препоръчват да се предадем на Крия, други като Джак Корнфилд и Йоги Бажан( и колкото и да е странно някои почитатели на Крия йога) съветват да потиснем тези спонтанни движения.

Вярвам, че е изключително важно да уважаваме нашето развитие и да не допускаме някой друг, който се счита за авторитет, да ни налага каквото и да било. Когато Кундалини е много активна е невъзможно да се медитира и да се потискат движенията на тялото, които са предизвикани от вътрешната усилена енергия. Аз открих, че всеки опит да се противопоставя на моята Крия просто увеличаваше дискомфорта и напрежението в тялото ми. Освен това най-силните проявления на Крия се случват по време на сън. Това не би могло да се контролира, освен ако някой не се наблюдава и през нощта, което не мисля, че е особено здравословно.

Вътрешната сила на Кундалини необяснимо изкривява и усуква тялото в крайни и странни положения. Естествената реакция към това чуждо превземане отвътре е съпротива. Опитът за борба с една невидима и непозната сила за правото на автономност може да се превърне в ужасяваща битка. Начинът да променим нагласата си да се чувстваме хванати в капан в битката с непознати сили, е спокойно да наблюдаваме чудесата, идващи от предаването ни на капризите на този новоназначен централен оператор. Можем да позволим на телата си да се полюшват като палми под бушуващите ветрове на Кундалини. Разбирането, че тези неволеви движения имат биологична и духовна роля, ни помага да се освободим от страха.

Какво причинява Крия? В повечето литература по въпроса, която съм прочела, се казва, че когато праната, или жизнената енергия, в тялото се увеличи , можем да оприличим това на водното налягане в маркуч. Ако налягането се увеличи прекалено много и маркучът е тесен, силата на водата ще накара маркуча да се мята яростно напред-назад. За да може духовната енергия да протича плавно през нас, трябва да бъдем разширени и без блокажи. Това разширяване и пречистване се случва на много нива – физическо, умствено, психологическо и емоционално.

Пробудената Кундалини предизвиква Крия, когато срещне по пътя си вътрешен блокаж. Блокажът може да бъде под формата на неосвободена физическа или емоционална травма, ограничаващи вярвания и нагласи или психични отлагания на колективни токсини, минали животи, астрални измерения и т.н. Външно видимите Крии, изразени като неконтролируеми движения на тялото, са признак на голям вътрешен оздравителен процес. Не е необходимо непрекъснато да осъзнаваме природата на нашите блокажи. Така както Шакти създава тези блокажи, така и ги разтваря.

Докато това разтваряне се случва, ние се сблъскваме със суматохата от тези вкаменени и несъзнавани блокажи. Това могат да бъдат мисли, физически усещания или емоции. На този етап, често се чувстваме физически болни или емоционално нестабилни. Без предупреждение или явна провокация ние изпадаме в яростни изблици или в бездна от тъга и отчаяние. Тези непредсказуеми и всепоглъщащи чувства са просто древни енергии, заключени вътре в нас. Когато Шакти започне да ни освобождава от тези заключени енергии, ние временно ги преживяваме отново.

Това се случва също и на физическо ниво. Стари травми или болести се връщат временно. Въпреки, че може да бъде много болезнено и трудно да приемем тези физически и емоционални състояния, те не са опасни. Напротив, те са знак на дълбоко забравени загнояващи рани, които най-накрая биват отворени, изчистени и излекувани. Трябва да споменем обаче, че съдържанието на несъзнаванато, когато бива осветено от Кундалини, може да бъде опасно, ако насила се опитаме да го потиснем или отречем. Чарлз Бро ни предупреждава, че когато това се случи, духовната енергия „може да бъде заключена или движението й изопачено в каналите на фините тела и могат да последват тежки физически и психологически нарушения.“

Някои от текстовете за Кундалини описват вътрешните блокажи като „ съпротива“. За съжаление тази дума е била изтълкувана погрешно, така сякаш Крия се случва, когато някой се съпротивлява или има възмутително отношение към процеса на трансформация. Някои „експерти“ твърдят, че онези, които поддържат позитивно отношение към събуждането на собствената Кундалини, имат много малко, и то умерени, проявления на Крия. Според моя жизнен опит мога да твърдя, че това не е така.

Вече споменах, че откакто разбрах, че моята Кундалини се пробужда, приех този процес като дар. Не бих могла да си представя как бих могла да бъда по-приемаща. При мен проявленията на Крия започнаха с парализиращи усещания в главата. По това време не знаех, че моята Кундалини се пробужда и това неконтролируемо движение ме тревожеше. Мислех си, че имам сериозен неврологичен проблем, въпреки, че медицинските изследвания, които си бях направила преди това, не разкриваха никакви аномалии. Също така усещах малки потрепвания на мускулите по цялото тяло. Не бяха болезнени, но въпреки това ме притесняваха. Случваха се спорадично през деня и през нощта. Скоро след това тези потрепвания прераснаха в мускулни съкращения. Те бяха дълбоки и болезнени. За известно време се случваха случайно, основно в ръцете и краката. След това обзеха цялото ми тяло. След като това продължи, аз бях въвлечена във все по-интензивно състояние на разширено съзнание.

След това се случи най-дивото проявление на Крия. Случваше се и през деня, и през нощта, но беше най-силно, когато си лягах, за да си почина. През този период почти не спях. Тялото ми се гърчеше в неестествени, спазматични движения. Тези движения често включваха конкретни мускулни групи, като тези на стъпалата, дланите, стомаха, гърба и т.н. Крията се случваше само в една зона в даден момент. Имах усещането, че сякаш някаква невидима сила ме подмяташе силно насам-натам. Стъпалата ми се стягаха и пръстите на краката се свиваха и отпускаха отново и отново. След това енергията се преместваше в глезените ми, огъвайки стъпалата ми напред и назад продължително време. След това достигаше прасците, енергично масажирайки и съкращавайки мускулите там.

След няколко дни на подобни изживявания, започна „ритмична гимнастика“. Този път център на внимание бяха ставите ми. Крайниците ми се извиваха и обръщаха по време на силните повтарящи се движения, които понякога бяха толкова яростни, че имах чувството, че ставите ми се изкълчват. С повторението на Криите, тялото ми сякаш бавно започна да се отпуска и всеки следващ етап беше по-безболезнен от предходния. Навлязох в период на „упражнения по пиано“, в който пръстите ми един по един се свиваха и стягаха много бързо и ритмично. Понякога всеки един пръст се огъваше няколко последователни пъти – 1, 2, 3 , 4, преди следващият да започне да се движи. Тези движения бяха много по-бързи и ловки, отколкото бих могла съзнателно да го направя.

Движенията се преместиха в крайниците ми: ръцете ми се вдигаха и отпускаха бързо и ритмично. Краката ми ритаха напред назад по същия начин. Тези движения бяха отсечени и бойни, сякаш марширувах като войник докато лежах в леглото си. Когато тялото ми играеше тази гимнастика, се чувствах като марионетка на конци в ръцете на хиперактивно дете. По това време единственият дискомфорт, който изпитвах, беше умерен електрошок, който предхождаше всяко едно физическо движение. ( Впоследствие те ставаха все по-малко, въпреки че преди да дойде Крията обикновено чувствах издайническо напрежение в тялото – подобно на усещането преди човек да кихне). Също така дългите пристъпи на ритане и ръкомахане (които понякога продължаваха необезпокоявани часове наред) бяха изморителни и ми причиняваха болка.

Когато и мускулите на гърба ми бяха включени, гърбът ми се извиваше като арка напред и назад, така че подскачах в леглото. Ако бях изправена или седях, тези движения бяха като многократно усилено хълцане. На нито една част от тялото ми тези упражнения не бяха спестени. Главата ми си имаше собствена програма, накланяйки се отсечено наляво и надясно или силно кимайки напред и назад. Тези движения бяха толкова бързи, че ми се завиваше свят и толкова мощни, че се притеснявах вратът ми да не се счупи. Мускулите по лицето ми също се движеха. Челюстта ми се заключваше или пък се плъзгаше напред назад; носът ми потрепваше като носа на заек, лицето ми се свиваше в странни гримаси. Мускулите на скалпа също участваха. Челото ми се бърчеше, след това кожата се опъваше толкова силно, че имах чувство, че някъде може да се скъса.

Най-страшни бяха движенията на очите. Те се въртяха така яростно, сякаш щяха да изскочат. Понякога движенията бяха бързи напред-назад. Или пък се въртяха разнопосочно, или пък отиваха толкова нагоре, че не можех да видя нищо. (след това разбрах, че разногледият поглед е една от най-важните практики в йога и се нарича шамбави мудра. Счита се, че това е много могъща техника за събуждане на аджна (агня) чакра – третото око).

Тези страховити движения на очите бяха болезнени. Можех да усетя и да чуя как тъканите около очните ябълки се разкъсваха, когато тези сесии се случваха. Бях чела, че такива силни Крии в очите понякога причиняваха временна слепота. Това не беше особено успокоително, въпреки че по онова време изпитвах такова страхопочитание от онова, което се случваше в мен, че се безпокоях с основание. За щастие не претърпях никакви зрителни поражения.

Два месеца по-късно започнаха мудрите. Мудрите са свещени движения на тялото, обикновено на дланите, пръстите и ръцете, и са описани в някои йогийски текстове. Могат да бъдат видени в класическите статуи на будистки и индуистки божества. Те са също и в основата на движенията на ръцете в древните танци – например храмови танци, арабски танци и хула. Авторът Уолт Андерсън съвсем правилно отбелязва, че „ мудрата функционално се разбира като свързана с определено ниво на съзнание; не е ясно точно кое е причината и кое следствието, така че няма да е съвсем правилно да кажем, че тя или изразява състояние, или го създава; тя е знак, че това състояние съществува.“ По време на нейните спонтанни видения, макар и явно без да е имала познание за мудрите, Джанет Адлер казва, че често е изпитвала такива движения на пръстите на ръцете: „те са много специфични, всеки пръст е поставен по точно определен начин спрямо останалите пръсти. Понякога и двете ръце застават в еднакви положения.“

При мен мудрите започнаха със значителни движения на пръстите. Палецът ми се притискаше до дланта или се изтегляше навън под прав ъгъл на дланта. Всеки един пръст беше притискан и държан в определени точки от дланта. Често имах съответни усещания в тялото, когато тези точки на дланта биваха стимулирани. Всеки път, когато палецът се допираше до основата на безимения пръст, имаше едновременно и екстатично леко усещане в гърдите ми. Наричах тези усещания „сърдечни оргазми“ и бях сигурна, че тази мудра има положително въздействие върху сърдечната чакра. (Египтяните очевидно също са мислели така; те са вярвали, че линията на любовта минава точно от четвъртия пръст до сърцето).
Мудрата, която правех най-често, беше да допра показалеца и палеца на една и съща ръка заедно, така сякаш са привлечени от мощен магнит. Впоследствие усещах протичане на електрически ток през тази мистериозна електрическа мрежа. Изглежда, по този начин се регулираше и балансираше енергията в моето тяло. Тази конкретна мудра често я правех дълго време, веднъж 16 часа без прекъсване. Макар и тогава да не го знаех, впоследствие научих, че показалецът е символ на индивидуалната душа (живатма), а палецът символизира Висшата същност (параматма). Хироши Мотояма, изследовател, религиозен учен и просветител както в Шинто, така и в Йога традицията, казва, че тази позиция на палеца и показалеца „символизира крайната цел на Йога- единството на индивидуалната душа и Висшето съзнание“.

Много бързо се научих да бъда внимателна с тези мудри, които обикновено се случваха в двете ръце едновременно. Ако по случайност раздалечах пръстите си – обикновено при въртенето си по време на сън или когато се опитвах да свърша нещо с ръце – получавах пристъп, придружен с писък сякаш бях ударена от ток. Целенасоченото правене на мудри също се оказа не особено добра идея. Когато експериментирах с това, разбрах, че всеки път, когато се опитвах да имитирам мудрите, липсваха всички усещания, които присъстваха, когато ги правех спонтанно. Дори още по-зле, понякога, щом се опитвах да направя позициите сама, усещах малки пробождащи удари, като от електрически ток.

И тогава се случиха най-спонтанните движения, които някога се бяха случвали с мен. Един следобед, криите се появиха със сила и твърдост. Вече бях разбрала, че е по-добре да се отпусна в движенията и да ги оставя да ме завладеят. Иначе, ако се съпротивлявах, чувствах болка в тялото си. Освен това вече бях свикнала с ритмичните движения на ръцете, които понякога биваха заставяни да се люлеят напред-назад като махала или пък да пляскат като крилете на птица. Но сега се случваше нещо различно. Движенията на ръката ставаха змиевидни и сложни. Когато тези движения станаха по-бързи и яростни, отидох до едно голямо огледало, в което се оглеждах в цял ръст, и видях какво се случваше. Неочаквано се появи смътно усещане, че сякаш тялото ми си спомня нещо. Бедрата, коленете и краката ми бяха започнали да се поклащат вълнообразно, докато ръцете продължава да правят сложни извивки. Тези извивки бяха динамични, но без съмнения грациозни и театрални. Гледах втренчено в огледалото, изпълнена с възхищение. Тялото ми танцуваше някакъв непознат танц, който продължи около пет минути. Тогава протегнах ръце напред, дланите ми се допряха и се притиснаха една към друга като за молитва, след това се приближиха до гърдите ми. Някаква сила ме накара да се поклоня за миг. Без предупреждение коленичих и се проснах на пода. Тогава ме озари мисълта: Прекланям се пред нещо. Но какво? Тогава разбрах: Току що бях изпълнила свещен обреден танц.

Това беше първият път, когато се усъмних в здравия си разум. Чудех се, обзета от безпокойство, дали не съм станала шизофреничка. Но това подозрение не продължи дълго. Рационалният ми ум се изсмя: шизофрениците обикновено не започват внезапно да танцуват красиви, екзотични танци и след това да разберат, че са полудели!

Отне ми още четири години, за да разбера напълно за кого танцувах: това беше Великата Богиня Майка! Последната част от моя свещен танц, когато се просвах на пода, е разбирана погрешно в религиозните практики като акт на унижаване пред великолепието на Бог. Моето тяло-душа го разбираше като нещо много повече от това. Както толкова добре е казала юнгианската психоаналитичка Марион Удман „молитвата е да положиш глава на земята, да сведеш глава надолу към земята“ със разбирането, че човек „никога не може да се предаде на красотата на истинската светлина без да е заземил тялото си“. Да се преклониш, просвайки тялото си, е едновременно признание на собствената нищожност в присъствието на Бог и прегръщайки с възхищение небесната твърд на Богинята.

Обредното танцуване продължи до края на този ден и до вечерта имаше и епизоди на нещо, което приличаше на племенен танц. Това продължаваше с часове, дори когато бях физически изтощена. Въпреки че обредните танци се случваха ежедневно в продължение на няколко седмици, никога след това не бях докарана до границите на физическо и умствено изтощение.

По-късно разбрах и за други жени, които започваха да танцуват спонтанно по време на тяхното пробуждане. Една от тях беше нарекла тези спонтанни движения „Змийски танц“. Корейската шаманка Хи-а Парк разказва за болестта при нейното шаманско посвещение, по време на която тялото й “започва неконтролируемо да се поклаща в кръгообразни движения“. Друг път тя „танцува със змиевидни, бавни движения, породени от невидима сила. Танцът вибрира с честотите на динамичен огън, пораждащ патос, спираловидна енергия.“

Професорът по психология Брадфорт Кийни, чието шаманско призoваване започва със спонтанното пробуждане на Кундалини, когато е бил на деветнадесет години, има подобно преживяване в Африка. По време на участието му в церемония за изцеление с бушменското племе Калахари казва, че краката му започнали силно да треперят и вибрират : „Бяха в синхрон с ритмите и звуците на танца…и тогава се случи: без никакво усилие, танцът започна да танцува мен самият. Не мога да го обясня напълно, но силата влезе в бедрата ми, даде енергия на стъпалата и краката ми да имат свой собствен живот.“

Отделен от Духа, танцът е или нещо за отпускане, или за шоу – нещо за развлечение или пък има за цел да разкаже някаква история. Но първоначално танцът се заражда спонтанно, когато Духът и тялото се обединяват в един жив пламък. Тържествуващата жизнена сила съживява тялото по същия начин, по който кара сърцето да тупти. Да си жив, носи свое собствено могъщество, което няма нужда от никакви други украси. Очевидно са необходими определени нива на съзнание, които призовават цялото тяло; първобитни енергии танцуват чрез нас. Хавлок Елис, английски социален изследовател и писател, коментира, че „Няма и дори една древна мистерия, в която да няма танц…“

По това време спонтанно започнаха да се появяват и асани (йога позиции). Те се случваха през нощта, понякога докато спях или когато медитирах. Събуждах се и виждах тялото си изкривено в най-различни необичайни позиции. Докато си седях медитирайки, обикновено тялото ми биваше изтласквано напред в поза Кобра или друга неочаквана позиция. Това не е необичайно за онези, при които Кундалини се пробужда. Йога, подобно на мудрите и пранаяма (дихателна техника), първоначално е била практикувана от шаманите. С други думи, те са били преподавани от духа; идвали са спонтанно в тялото, когато психиката е била в определено състояние на повишено съзнание. Най-накрая, всеки път, когато ставах сутрин, тялото ми започваше да прави серия от упражнения, които продължаваха около час. Те включваха всичко – от допир до пръстите на краката, до хатха йога пози, до Тай Чи. Осъзнах, че ставам по-гъвкава от когато и да било друг път през последните 15 години.

След като беше минала около година, откакто получавах Крии, те започнаха да стават по-приятни. Сами по себе си резките движения не причиняваха нито болка, нито наслада. Но веднага след тях тялото ми биваше обземано от чувствена енергия. Според мен Криите се засилват, когато Кундалини увеличи енергията в тялото. Всяка нощ, след като си легнех, потоци енергия протичаха от стъпала ми по гръбнака. Този прилив на енергия караше тялото ми да се огъва и краката ми да ритат, а понякога ме караше да се треса цялата. В зависимост колко силна е енергията и колко блокажи среща, тези нощни Крии продължаваха от няколко минути до половината нощ. Понякога продължаваха толкова дълго и бяха толкова силни, че бе невъзможно да спя. Друг път утихваха, после пак се усилваха и ме събуждаха.

Все още получавам Крии и през деня, но никога толкова изтезаващи и безмилостни, както в началните етапи на пробуждането на Кундалини. Сега дневните Крии обикновено са концентрирани в области от тялото, където енергията обработва различни блокажи. Например в продължение на много месеци Кундалини беше най-активна в гърдите и врата ми. Имах всякакви физически симптоми в тази част от тялото си: кашлица, проблеми с гърлото, дълбока мускулна болка във врата и горната част на гърба, остри, пробождащи болки в областта на гърдите, подобна на артрит скованост и болезненост в зоната на гръбначния стълб и още много подобни. По това време раменете ми автоматично се вдигаха и спускаха за дълги периоди от време през деня. Тези раменни Крии освободиха потоци успокояваща енергия, която се движеше в засегнатата зона.

Докато криите могат да включват всяка част от тялото ми, мудрите се случваха основно в дланите, пръстите и ръцете. Криите са спазматични и резки, докато мудрите са винаги изискани и плавни. Мудрите все още ми се случват, но преминаха през най-различни промени. Сега много рядко получавам мудри в пръстите, въпреки че движенията на ръцете и дланите, които започнаха с ритуалните танци, продължават. За разлика от мудрите на пръстите, които общо взето се задържаха в определена позиция дълго време, мудрите на дланите и ръцете обикновено са бързи и непрекъснато в движение. Това може да идва от символиката на многоръките божества в Индиузма.

Не бих си позволила да категоризирам мудрите, но смея да твърдя, че те имат няколко цели. На места ми беше дадено да разбра смисъла на определени мудри. Например, когато и двете ръце се протягат напред с длани паралелни една на друга и обърнати нагоре, се символизира непривързаност. И още по-конкретно, някакъв вътрешен глас ми каза, че това означава: “Отивам при Бог с празни ръце“.

Друга мудра се получава, когато едната или и двете ръце внезапно се вдигнат над главата, като ръцете са отворени и изпънати назад с длани сочещи нагоре. Това ми се случваше често през деня и винаги, когато седнех да се храня. Друга жена е имала същите спонтанни мудри, когато отишла на ресторант с нейни приятели. Засрамени, приятелите и казали да спре. Тя се почувствала унижена и „извън контрол“ без да има представа защо ръцете й се издигат нагоре по този начин. Когато й споделих, че аз съм имала същото преживяване, тя почувства облекчение. Освен това беше дълбоко докосната да разбере, че тази мудра означава благодарност. „Тялото ти е изказвало благодарност“, уверих я аз. Тази мудра означава: “ Всичко принадлежи на бога“. (Година по-късно открих тази мудра, описана от консултантката по Фън Шуи Сара Росбах като основна при някакъв медитационен ритуал наречен „ Великият процъфтяващ Буда“).

Много ярък ефект върху системата ми имат някои други мудри. Физически мога да почувствам как тези движения изглаждат и стабилизират енергията ми. Това са мудрите за балансиране на аурата. Ръцете и дланите се движат в неволни, изискани и бързи конфигурации. Чакрите са особено повлияни от тези мудри. Обратно, всеки път, когато някоя от чакрите ми е небалансирана, ръцете ми се повдигат в движение, което да преразпредели енергията в съответната чакра. Това се случва често, когато съм с някой друг, който се чувства емоционално и ментално изморен (дори когато говоря по телефона с такъв човек). Хора, които са ядосани или притеснени (даже и да не изразяват външно чувствата си) обикновено имат смущения в третата чакра ( слънчевия сплит). Когато сме заедно, моята трета чакра излъчва този дисбаланс. Това се усеща като „мравки в корема“ или като гадене и остри болки в тази зона, или дори така, сякаш някой внезапно те е ударил в корема.

Когато съм с някой, който е тъжен, в гърдите ми се загнездва тежко чувство. Това автоматично извиква мудрата. Има една мудра, която изглежда е точно за успокояване на сърдечната чакра. Едната ръка във вертикална позиция, с пръсти притиснати един към друг, се поставя в центъра на гърдите откъм палеца. Имало е случаи, когато ръцете ми са се задвижвали спонтанно да изчистят аурата ми. Пръстите ми сякаш хващаха нещо и го изтръгваха от тялото. От предишното ми обучение по метафизика знаех, че „това нещо“ са психични връзки. Понякога те бяха къси и бързо биваха премахнати от тялото, сякаш пръстите ми вадеха игличките на морско свинче. Други връзки бяха толкова дълги, че ръцете ми ги теглеха, като че ли навиваха дълги нишки прежда. Въпреки че през това време винаги имах усещания, те рядко бяха неприятни. Веднъж една такава нишка беше издърпана от устата ми и изглежда идваше чак от долната част на корема. Няколко пъти се задавих по време на тази процедура.

Една жена с пробудена Кундалини, която не знаеше нищо за аури и мудри, ми разказа, че понякога ръцете й сякаш събират нещо около тялото й и след това яростно го изхвърлят. Това движение на изхвърляне навън е познато на хората, които работят с тялото, и на лечителите, които са научени да го правят като начин да елиминират чужди и нежелани енергии. Моите ръце също правеха това движение от време на време.

Спонтанните движения за изчистване на аурата спряха след няколко месеца. Пет години по-късно, започнах да усещам безкрайна тежест в тялото си, както в началото на пробуждането. Първоначално си помислих, че това е началото на хронична мускулна умора и слабост, каквато много хора изпитват по време на процеса. Това понякога се приписва на изтощение на адреналиновите (надбъбречните) жлези. В моя случай обаче това беше причинено от свръхнатоварване на Шакти заради енергиите, които попивах от многото други хора, с които се срещах и които също имаха активна Кундалини.
Открих, че най-обикновени физически упражнения влошават състоянието ми (както и при случаите на хронична умора). Но когато позволих на ръцете ми да се движат по-бавно, така че Кундалини да ги поеме и направлява, спонтанните движения за изчистване на аурата се върнаха, изчиствайки финото ми тяло от енергийни излишества. Веднага след това, тежестта и слабостта изчезнаха (някои изпитват това като много бавни движения).

В началото можех да лекувам и други хора като работех върху аурите им. Казвам „можех“, но всъщност нямах идея какво правех. Кундалини беше тази, която, движейки си се в мен и спонтанно насочвайки ръцете ми, лекуваше. По същия начин нямам формула как да се открият енергийните връзки или каквото и да било друго, което е необходимо за балансиране на моята или нечия друга енергия. По какъв начин Кундалини управлява ръцете ми остава мистерия за мен.

Много хора с пробудена Кундалини откриват, че могат да лекуват други хора или понякога се чувстват задължени да го правят. Докато била на парти, една жена започнала да разказва на възрастен мъж, че току що са започнали някои от нейните Кундалини преживявания. Той веднага предложил да постави ръце върху него и да се опита да го излекува. Тя се възпротивила, обяснявайки, че не е квалифицирана и не е нейна работа да лекува, но мъжът бил толкова настоятелен, че накрая тя се съгласила да опита. Въпреки че той не бил споменал естеството на болестта си, тя била привлечена да постави ръце на врата му. Още преди да го докосне, страховита искра електричество се стрелнала от пръстите й, събаряйки мъжа от стола и привличайки с шумната експлозия вниманието на всички в къщата.

Пребледняла, тя побързала да помогне на „пациента“ си да се изправи. Той не само че не бил ранен, но и за нейно най-голямо учудване искал отново да опитат. Тогава споделил, че има напреднал стадии на рак на гърлото. Не съм сигурна дали повече й се е обадил или дали експлозивната енергия го е излекувала. Знам за други подобни случаи, при които е имало бързо оздравяване. Един мъж бил неустоимо привлечен да се приближи и агресивно да излекува непозната сляпа жена. За няколко минути тя възвърнала зрението си! По-малко драматични случаи на излекуване на порязване, синини, изкълчвания, кървене от носа и други подобни са били споделяни от хора, чиито лечителски способности станали явни по време на техния Кундалини процес.

Колкото до моите мудри и Крии, Чарлс и аз вече толкова свикнахме, че дори не мислим за тях. Но някои хора, които не са имали досег или разбиране на тези феномени, се чувстват много некомфортно, когато мудрите и Криите се проявяват в присъствието на други хора. За разлика от мудрите Криите по-малко приличат на неврологични проблеми и е по-малко вероятно някой да ги разкритикува. Хората отказват да повярват, че мудрите са спонтанни, неконтролириуеми движения, тъй като са много изтънчени и очевидно нарочни. По тази причина моите повтарящи се Крии и мудри ме карат да се смущавам, когато се случват в присъствие на други хора.

Докато спонтанното танцуване и мудрите може да изглеждат странно въплъщение на Духа, именно процесът на нищо-неправенето – да бъдеш „живян“ от едно По-велико Присъствие – е онова, което е съществено за много традиции и тайни учения. Да се научиш да бъдеш празен съд, да си доброволен и отдаден преносител на свръхестествена сила, е централният аспект на Дзен практиката, особено на Дзен стрелба с лък и Дзен рисуване. Когато Кундалини е прекалено активна, преживяването на себе си като празен съд се превръща в непосредствена реалност.

И макар че не всеки, който минава през събуждането на Кундалини изпитва Крии или мудри, повечето хора имат такива преживявания в по-малка или по-голяма степен. Дори умерените Крии и мудри могат да бъдат плашещи, когато не разбираме, че са естественият отговор на многократно увеличената енергия в тялото. Лекарите или други лечители, които не са запознати с Кундалини могат да интерпретират тази енергия по негативен или понякога плашещ начин – например, като предположат, че някаква зла сила причинява тези неконтролириуеми движения на тялото. Лекари, които са невежи за тези феномени, могат да ги погледнат от патологична гледна точка, а именно като признаци на неврологични увреждания или пък психосоматични проблеми. Понякога се предписват лекарства, предизвикващи зависимост (Валиум, Ксанакс, Халцион, Ативан, Ресторил, Серакс, Клонопин и т.н). И докато през най-болезнените етапи от процеса може да има нужда от тези лекарства, то спирането им след продължителна употреба драматично ще увеличи интензитета на Криите.

Тези, които не са имали личен опит с мудрите или Криите, може да сметнат моя случай за фантасмагоричен и лишен от всякаква правдоподобност, но не съм написала това, за да впечатлявам моите читатели със странна приказка за фантастични приключения. Разказвам историята си заради хората, които изпитват подобни неща и които могат да намерят успокоение в знанието, че тези прояви не са признак на лудост, мозъчно увреждане или обладаване от демони. Те са просто част от една удивителна и мистериозна трансформация на съзнанието.

 Chapter 4: SPIRIT DANCE

Превод, Десислава Василева

Редактор, Петя Стоянова