публикувано 15.03.2011 от Камелия Хаджийска в По Пътя на Духа
 
 

Десетте урока на осъзнаването

Тази публикация е продължение на темата за осъзнаването, която е водеща тема напоследък в сайта и върху която предстои да се работи и практически на семинара в края на следващата седмица (с тема „Силата на осъзнаването„). В нея споделям написаното от един психотерапевт с дългогодишен опит в областта на тълкуването на сънищата и осъзнатото им използване за получаване на напътствия и послания от нашите Наставници (както той нарича дълбоките душевни сили, които намират израз в нашия живот през нощта).

Ето първите пет от тях – те се отнасят до така наречените его-стратегии, които всъщност са различни видове защитни механизми, предпазващи ни от промяна и осъзнаване на болезнените аспекти от живота:

  • различни видове бягство от действителността;
  • желание за контрол;
  • осъждане;
  • привързаност;
  • нетърпение.

Това са първите пет урока към осъзнаването, според Дейвид Гордън, авторът на книгата „Съзнателно сънуване“, в която той пише:

„…в страха си, че никога няма да открием източника на любов и сигурност, за който мечтаем, ние си позволяваме да се отдаваме на хиляди бягства от действителността, като например безсмислени развлечения или потъване в работата, неспокойно да търсим, непрестанно да искаме „нещо“, което да ни направи щастливи. В страха си, че никога няма да постигнем онова, което искаме, ние правим планове за установяване на контрол и за постигане на желаното. В страха си, че никога няма да бъдем желани от другите, започваме да се осъждаме като недостойни, а другите – да заклеймяваме като лоши, защото не са успели да ни оценят по достойнство. В привързаността ни към всичко нетрайно и изменчиво ние се отдаваме на постоянна несигурност, живеем в непрестанен страх от загубата му, напълно убедени, че „ние сме онова, което притежаваме“ и с което се идентифицираме. И в безпочвните, непрекъснато променящи се пясъци на нашата безстойностна и захаринова култура по никакъв начин не испяваме да се освободим от страха, че никога няма да намерим онова, което желаем – или да бъдем онова, което искаме – достатъчно скоро, поради което продължаваме да газим в блатото на нетърпението, очаквайки поредната придобивка, която да запълни разяждащата празнота в живота.“

Както се вижда, това са различни начини за справяне с различните лица на страха. Но тъй като в основата си това са стратегии за избягване, те са с нетраен ефект и след това връщането към това, от което бягаме, става още по-болезнено и плашещо. Единственото, което можем да направим в дадения случай, е да бъдем съзнателни – да осъзнаваме кога и как ги правим. Когато успеем да видим наистина много ясно модела на егото за постигане на временно удовлетворение, ние можем да го пуснем и да преминем към останалите пет урока на осъзнаването. За тях – в следващата публикация:) А дотогава – просто бъдете будни и наблюдателни и осъзнавайте кога бягството от реалността, желанието за контрол, вкопчването, осъждането и нетърпението присъстват в поведението, мислите и чувствата ви.

Не можем да се освободим от нещо, ако не го осъзнаем – не просто да го знаем, а настина да го осъзнаем. Защото, както казва Ошо, животът се повтаря механично „ако не започнеш да внимаваш, той ще продължава да се върти като колело… Увери се сам! Наблюдавай в продължение на няколко дни и ще видиш как се появява модел, модел на колело. Една прекрасна сутрин се чувстваш добър и щастлив, а друг ден си толкова мрачен, толкова мъртъв, че започваш да мислиш за самоубийство. А само преди ден-два си бил толкова изпълнен с живот и блаженство, че си изпитвал благодарност към Бог, бил си в настроение на дълбока признателност, днес обаче ти е много мъчно и не виждаш смисъл да живееш… И това се повтаря отново и отново, но не виждаш модела. Забележиш ли модела, си в състояние да се измъкнеш от него.“

Камелия