публикувано 16.03.2011 от Камелия Хаджийска в По Пътя на Духа
 
 

Десетте стъпки към осъзнаването (продължение)

Ето и останалите пет стъпки по пътя към осъзнатост, които ни помагат да продължим Пътешествието си и да се завърнем у Дома по-цялостни и по-силни. Те са симетрични на първите пет стъпки и изразяват техните позитивни форми за постигане на удовлетворение – вече не на нивото на Егото, а на Душата. Авторът на книгата „Съзнателно сънуване“ Д. Гордън пише, че за да успеем да се свържем с тях, е необходимо да се освободим от старите им форми, т.е да жертваме стратегиите на егото. Според него думата „саможертва“ е с латинска етимология и означава „правя свещен“. За него пускането на въпросните пет стратегии на егото е акт на жертвоприношение, при което се разчиства пространство, за да влязат другите пет стъпки към нашата осъзнатост – тези, които са свързани с втората част от нашето пътешествие и свързването с нашата Душа:

Осъзнавайки изцяло склонността си да търсим начини за бягство от действителността, сме се научили да прегръщаме с радост самотата. Осъзнавайки напълно склонността си да упражняваме контрол над хората и събитията, отваряме сърцата си за смирението и се подготвяме да получим насоки от Източника. С пълното съзнание на нашия деструктивен стремеж да съдим хората около себе си прегръщаме състраданието към нашето собствено страдание – не само към другите, но и към себе си! Прозрели през илюзията на преходността, успяваме да се освободим от привързаностите си и от износените идентичности и да се отдадем на тъгата по ограниченията и загубите, които животът ни налага. И накрая, осъзнавайки по-ясно склонността си към нетърпение, се сдобиваме с предимството да се научим да чакаме и да се отваряме към новото, разширено съзнание, произлизащо от непредубедената ни прегръдка на настоящия момент„. (от същата книга)

Както се вижда от текста по-горе, преходът от първите пет стъпки към вторите пет става „осъзнавайки“. Това е ключът за промените – осъзнаване – много прост, но труден за практикуване. Доста хора са ми казвали, че са наясно с моделите, които ги ограничават, но въпреки това не могат да се освободят от тях. В такива случаи аз им казвам – това, да знаеш нещо, не е същото като да го осъзнаваш. Знаенето е различно от осъзнаването не само по дълбочината на разбирането на скритите процеси, които поддържат модела, но и по това, че осъзнаването винаги се случва в настоящето и обхваща не само знаенето на ума, но и преживяването. Именно съзнателността на преживяването в момента на възникване на негативния модел е тази, която прави възможна промяната – пускането на модела.

Вярвам, че познаването на „психичната карта“ на процесите, през които преминаваме – като тази от книгата на Д.Гордън – е много ценен ориентир и подкрепа за нас. То ни помага да се осмелим да предприемем своите пътешествия към по-автентичен живот, към себе си. Ако знаем, че ако пуснем контрола ще дойде смирението… или, че ако пуснем нетърпението ще дойде радостта от настоящето – може би ще ни е по-лесно да го направим – вероятно страхът ще е по-малко, тъй като знаем, че на тяхно място ще дойде нещо по-хубаво? Или, ако знаем, че зад болезнените вкопчвания във връзки или вещи стои нашето нежелание да преживеем чувството на тъга от ограниченията на земния живот, това ще ни помогне да се разберем, без да се осъждаме? Защото, за мен осъзнаването е невъзможно без разбирането – именно разбирането помага да се види връзката между разпокъсаните части на нашия опит и да се сглоби пъзела, наречен „човешки живот“.

Камелия