публикувано 03.11.2011 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Депресията като архетипно преживяване

Нигредо / Nigredo

Депресията е един от основните проблеми, с които хората – и психотерапевтите, се сблъскват. В една или друга степен – и форма, всички ние преминаваме през депресивни настроения, състояния и периоди – вариращи както по продължителност, така и по изразеност на симптомите. Нещо повече, страданието от депресивни симптоми – апатия, липса на енергия, проблеми с концентрацията, потиснато и мрачно настроение, липса на смисъл и чувство за лична ценност, проблеми със съня, апетита, грижата за тялото и прочие – става толкова разпространено, че някои дори я наричат болестта на 21-ви век. Защо е така? Какво това означава за времето, в което живеем, и за нас, хората, които я преживяваме?

Обичайните начини за описание на клиничната депресия не съдържат много ресурси за разбиране на отговора на този въпрос. Тях ще намерите в изобилие в интернет и, въпреки че те са важни, не бих искала тук да се спирам на тях. За мен, както обикновено, истински важното е в откриването на смисъла и скритите послания, които болестите и различните форми на психично страдание ни носят. И точно това е нещото, което искам да споделя сега с вас, представяйки гледната точка на една юнгианска психоаналитичка (и една от най-големите представители на психологическото направление в астрологията) – Лиз Грийн. Въпреки, че не съм астролог, винаги с удоволствие чета нейните книги, защото съм очарована от начина, по който тя разчита и тълкува архетипното съдържание на планетите, знаците и други символи в астрологията. Казаното от нея изобилствува с проникновени тълкувания на митовете в човешката история и свързването им с действието на архетипите – вечните принципи, заложени в психичния апарат на всеки един човек, които действат със силата на природни закони. За мен това означава и по-добро разбиране на закономерностите в духовното развитие на човека.

Затова толкова много ми допадна нейното тълкувание за депресията като „архетипно преживяване, също както на раждането и смъртта“. Както обикновено за една юнгианска аналитичка, нейните аргументи идват от символиката на алхимията и тълкуването на тези образи, които се свързват с депресията. Това са образи, свързани с разлагането и смъртта – образи на загниващи тела, разядени трупове, нечистотии, изпражнения, кал, черна земя, човешки черепи (образа на мъртвешката глава). Тази образност, символизираща мрака и дезинтеграцията, на езика на алхимията се нарича нигредо. А нигредо представлява етап от алхимичния процес, в който старата субстанция се разпада до основните й компоненти.

„Нигредо“ просто означава „почерняване“. Без него няма никаква възможност субстанцията на старата основа да бъде трансформирана, понеже първо трябва да бъде оголена, прочистена и редуцирана до същността си, а това няма как да се постигне без разлагане и смърт. Нищо ново не израства без нигредо. Тук образността на нигредо, която е метафора на депресията, в алхимичния символизъм е необходима и уместна, макар и грозна и неприятна“. Лиз Грийн

Казано накратко, символиката на депресията е в разпада, в разлагането, в падането на маските, в „ преживяването на сенчестата страна от личността и конфронтацията с вътрешноприсъщото й зло„.  Да видим, че вътре в нас са всичките тези дракони и чудовища, които досега сме виждали в другите, но не сме ги разпознавали у нас, може да се окаже истински потискащо преживяване. Истината за собствената ни смъртност и преходността на всичко, което сме смятали за важно и което е пораждало силни емоции у нас, може да се окаже доста болезнен процес… който да породи много съпротиви за осъзнаването й! Желанието ни да сме невинни, бели и добри може да се окаже толкова силно, че дори да изпаднем в т.нар. маниакална депресия, в която усилено се борим с тъмната част от себе си и, вместо да я разпознаем вътре в нас, ние предпочитаме или да я приписваме на хората във външния свят или избираме да се идентифицираме само с едната страна на монетата (пък било тя и само черната). Депресията идва, когато престанем да делим света само на бял и на черен и започваме да виждаме истини за нас и за живота, от които може и да ни заболи. И това е много важен момент! Защото, както казва Лиз Грийн, без нигредо нищо ново не може да се породи. Защото нигредо е символ на процеса на трансформация и неизбежен етап от нашето духовно съзряване и развитие.

„В алхимията депресията е поставена в контекста на определен етап от алхимичния процес, вместо да се схваща като изолиран случай… Нигредо отразява проблема да бъдеш потопен в преживяване на смъртността и по-мрачния свят на сянката… Терминът „сянка“ има широк обхват и може да прикрива доста измерения на преживяваното – слабост, малоценност, лошотия, уродливост и мрак, примитивността на човека. Кой сте вие без маската си – кое е вашето приемливо лице? Зад него е черепът. Бихме могли да кажем, че индивид, потънал в депресия, вече не е в състояние да прибягва към роля, за да крие нещото отдолу, смъртното тяло с всичките му грехове и мрак. Човек не е вечен дух, не ще живее завинаги в младост, красота и божествена милост. Той е просто човек. Алхимиците много държат на своето нигредо; без него, казват те, не можете да направите злато, никога не ще освободите божествената есенция, заключена в първичната материя.“ (подчертаното в курсива е от мен)

Това е – в процесите на нашето духовно съзряване, депресията има своето място! Тя се разглежда като неизбежен етап от процесите на трансформация на най-дълбоко ниво, който е свързан с интегриране на сянката и срещата с нашите най-силно отхвърляни части. Така, както в алхимичния процес смесването на противоположни вещества води до създаване на нова субстанция, произлизаща, но различна от първичните вещества, така и в процесите на нашето духовно пътешествие, ние създаваме златото като обединим противоположностите вътре в себе си в едно.

„Така че в някои случаи и при определени преживявания на депресия може да разглеждаме това трудно състояние като началото на нещо много важно. Ако осмисляме депресията в този контекст, тя е истинският край на детството, реалната среща със същинското „аз“ на индивида и неговите граници... Депресията е като призма. Ако я обърнете от едната страна, виждате болест. Завъртите ли я от другата, виждате ключ към врата, водеща към много загадъчно и божествено място.“

Вероятно вече става ясно, че депресията може да бъде употребена или като повод за чувство за малоценност и вътрешен упрек, че не се справяме с предизвикателствата на живота, или като средство за съзряване и излизане от детския етап на живота ни. Добре е да знаем, че когато тя дойде в живота ни, имаме този избор как да я употребим.

Как , обаче, да завъртим тази призма, така че да ни отведе до златото, е следващият значим въпрос. Защото това е сложен и индивидуално специфичен процес. Простият и кратък отговор, обаче, е ясен – той се нарича любов. Именно тя е спойката, която обединява противоположностите и прави от тях златото…А да погледнем на собствената си депресия като на нигредо, е форма на любов. Защото ние обикваме нещото, като го разберем. И съзряваме, като загубим наивността си. Това е отчетливата нужда на времето, в което живеем – разбиране и интегриране на сянката, откриване на това, къде е Дявола и поемане на отговорността за злото, любовта и прошката…

Камелия