публикувано 25.07.2012 от Камелия Хаджийска в Воинът на светлината
 
 

Двете жаби и Чудото

Има една приказка за двете жаби, която знам от моя баща. Видях че я има и в интернет, но за мен това е приказка, която не съм чела, а са ми я разказвали, когато съм била малка и се е врязала в паметта ми. Затова сега я преразказвам със свои думи и със свой коментар.

Имало две жаби, които паднали в един буркан с прясно мляко. Този буркан се превърнал в истински капан за тях, защото не можели да излязат от него – дъното било далече, за да се оттласнат от него и да изскочат, а ръбът на буркана – високо, за да се захванат за него и да се издърпат. Плували двете жабки, бутали с крачетата си, но по всичко изглеждало, че няма изход. Едната жаба, по-умната, направила анализ на ситуацията и казала на другата, че се отказва. Аргументирала се отлично и в заключение казала, че е загуба на енергия и проява на глупост да продължава да плува, надявайки се на спасение. След което се отпуснала и се удавила.

Другата жаба обаче продължила да бута с крачетата си. Тя си казала, че и за нея изглежда доста безнадеждно да се намери изход от този капан, но тъй като все още има сили да се бори, тя ще продължи, докато не се свършат силите й окончателно. Така и направила. В един момент, в който силите й съвсем я напуснали, тя изведнъж усетила нещо твърдо под краката си. Оказало се, че от многото усилия и бутане с крачетата й се избила бучка масълце! Тя стъпила на бучката и изскочила от буркана.

В този момент на малките деца се задава въпросът каква е поуката от приказката:). Но за мен тази поука с времето се променяше.

Първоначално тя просто ме подкрепяше да не се отказвам дори и да ми е много трудно и нищо да не се случва. Тази приказка е била основен източник на надежда в най-безнадеждни за мен времена! А когато се случваше Чудото накрая и успявах да изляза от затвора, в който съм чувствала че съм била години наред, разбирах, че то е дошло, защото съм го заслужила – с всеотдайното си плуване в буркана с млякото без да се отказвам. Така разбрах, че това не просто е приказка за Надеждата. Това е приказка за Чудото.

Бучката масълце може и да изглежда като Чудо за другите хора край нас, но е създадено от нас – чрез нашите усилия, усърдие и ангажираност към процеса на израстване.

Камелия