публикувано 17.06.2011 от Камелия Хаджийска в От мен
 
 

Да сътвориш своя Бог

Ето и моят отговор на въпроса за това „Какво е Бог?“

Според мен думата Бог обхваща система от вярвания. Защото се отнася до реалността, която вярваме, че стои зад видимия материален свят и която отговаря на въпроса за смисъла на човешкия живот и нашето място във Вселената. Нашата вяра в Бога е всъщност сборът от вярвания, които се отнасят до съдържанието на невидимите закони, които управляват човешкия живот. За мен правилният въпрос не е:  „Вярваш ли в Бог?“, а „Какви са твоите вярвания за това как е устроен светът, как изглежда Това, което стои зад видимия материален свят?“ За мен по-значимият въпрос с вярата не е дали я има или я няма, а за какво се отнася. Дори и атеистите имат свои вярвания за това как е устрен света и в този смисъл те имат своята вяра също.

Тъй като понятието за Бог е въпрос на сложна вътрешна система от допускания за това как е устроен света и как изглежда Голямата картина, то представлява един много личен отговор на въпроса за смисъла на човешкия живот. Намираме този отговор въз основа на това къде виждаме своето Малко място в Голямата картина и кои са правилните действия, за да го намерим и изпълним със съдържание. Това е един интимен диалог между Частта и Цялото и как те двете могат да живеят в синхрон, вътрешно здраве и благополучие. Вярата в Бога е особено важна част от живота на един специален вид хора, които не се задоволяват с малките мащаби, близките хоризонти и измамните видимости на материалния свят и искат да свържат себе си с Голямото, Цялото, Вечното, Скритото Под Повърхността.

От това, че Бог е система от вярвания (някои за кратко я наричат с думата вяра), произтича едно важно следствие. И то е, че думата Бог не съвпада с реалността, за която се предполага, че стои зад тази дума. С други думи, „Бог е“ , т. е. „Голямата картина за сътворението на света и мястото на човека в него“ съществува обективно и безотносително на това, какви понятия и вярвания хората й приписват. Така, както думата „маса“ не съвпада с реалността маса, защото има стотици видове маси – квадратни, кръгли и прочие, на един крак, на три крака, на четири…, стъклени, дървени, пластмасови…, високи или ниски, с покривки или без покривки и така нататък и така нататък… така и има стотици видове Бог. Бог на християните, Бог на мюсюлманите, Бог на юдеите, Бог на прабългарите, Бог на скандинавските народи … Има Бог с голяма буква, бог с малка буква; има Бог, който има син на земята, но има и такъв, който няма син на земята; има такъв, който е вън от нас и ни следи дали живеем богоугодно, има и такъв, който е вътре в нас и чака да бъде преживян и открит лично; има Бог, който прилича много на баща ни и ни гледа строго и друг, който прилича на милата ни баба, в прегръдките на която винаги сме намирали утеха и безусловна обич. Има Бог, който много обича хората да се избиват помежду си и в негова чест са се провели доста войни през различните векове, а и сега продължават. Има и такъв, който е толкова миролюбив, че ако все пак в живота трябва да има някакви битки, те са само вътрешни и се отнасят до вътрешните ни врагове – Егото, мързела, алчността, омразата, злобата и завистта … Понякога Бог е един, друг път той има много лица и те, например,  си пият безгрижно божествените напитки в планината Олимп. Има Бог, който няма име, има и Бог, който има име – или много имена. Има Моят Бог, но има и Твоят Бог, Неговия Бог и така нататък. Така че, за разлика от масата, понятието Бог изглежда доста по-сложно и противоречиво, така че не сме сигурни дали ще можем да си постелим покривката върху него, за да се нахраним,  или, вместо това ще трябва да се скрием, за да ни отмине гръмотевичния му гняв.

Въпреки тази многообразност и сложност на понятието за Бога, въпреки изтърканата му употреба през вековете или злоупотреба с името му, то е думата, с която обозначаваме своята вяра в Невидимото и като такава тя стои в основата на най-важните решения в живота ни. Според това кои са нашите ценности и кои са правилата, в които вярваме, че е подчинен човешкия живот, ние избираме по кой път да поемем, когато се намираме на най-важните кръстопътища в живота ни. Така излиза, че е много важно да сме осъзнати от какво е изградена тази много лична и интимна система от вярвания за „Голямата картина за сътворението на света и мястото на човека в него“, която за по-кратко ще наричам Бог. Проблемът е, че подобно на огромната част от душевния ни  апарат, и тази част от психичното е потънала в полусенките на несъзнаваното и не съвсем ясната артикулация на основанията да направим един или друг избор в живота си. Затова осъзнатото задаване на въпроса „В какво всъщност вярвам? Какво е моето място във Вселената и кои са законите, които я управляват?“ е средството да извадим на светло тази най-важна наша част. И да я преразгледаме, ако нещо от нея не ни помага да усетим силата, вдъхновението и любовта, които са отличителните черти на жизнеспособните системи на вярвания за Бога.

Ние сътворяваме всеки път Бог, когато си зададем въпроси като:

Какъв е смисълът на моя живот? Има ли сила, която стои зад видимия материален свят и чиито закони са различни от законите на науката или на държавата, например? Има ли живот след смъртта и ако има, какъв е смисълът на това да пребиваваме в човешко тяло и след това да го напускаме? Кои са тези невидими закони, които придават смисъл на пребиваването в човешко тяло?

Ако отговорите на тези въпроси, вече сте сътворили своя Бог. И защото това ще бъде Бог, който вие сте сътворили, няма нужда да му се кланяте. Достатъчно е да го пуснете в себе си и да го преживеете. Това аз разбирам под израза, че „Всички ние сме създадени по Божий образ и подобие“. За мен това означава да сме творци, така както Той е върховният Творец, и нашето творчество се състои в това всекидневно да сътворяваме себе си с изборите, които правим. А тези избори се определят от нашите вярвания – същите, от които е изградена нашата вяра в Бога.

А кои точно са моите вярвания … може би, в друга публикация ?

Камелия