публикувано 04.12.2011 от Камелия Хаджийска в астро-психология
 
 

Да срещнеш Ерешкигал

По-долу представям – със съкращения, откъс от книгата на Хауърд Саспортас „Боговете на промяната“. В него той преразказва един от митовете в шумерската митология, който представя слизането на шумерската богиня на небесата – Инана, в подземието при нейната сестра Ерешкигал. Поводът за Саспортас да включи този мит в своята книга е да представи влиянието на планетата Плутон  – и какво се случва в живота ни, когато тази планета транзитира в хороскопа ни. А поводът аз сега на свой ред да го представя, е  защото Плутон е още едно от имената на архетипа на  Разрушителя. В астрологията той е символ на смъртта и трансформацията и когато сме под влиянието на негови силни транзити в живота си, ние преминаваме през Плутонови кризи. Те са Разрушителят в действие.

Образността на мита, както е в случая, вероятно е най-добрият от всички начини да разберем за какво всъщност става дума, когато говорим за присъствието на този архетип в живота ни. Ето я – един разказ за срещата на двете сестри – Инана, богинята на небесата, и Ерешкигал – богинята на подземния свят, „жената от голямото място долу“ – достигнала до мен благодарение на книгата на Саспортас (курсивът на неговите коментари е от мен):

„Когато започва историята, съпругът на Ерешкигал тъкмо се поминал и погребението щяло да се състои в подземния свят. Инана чувства подтик да присъства на церемонията, да предприеме пътуване в царството на Ерешкигал. Тя трябва да слезе на място, което нито харесва, нито познава и което не е нейното царство. Когато Инана стига до първата порта към подземния свят, Ерешкигал я посреща с мрачен и зъл поглед: „Как се осмеляваш да дойдеш в моето царство? Макар, че си ми сестра, аз ще се отнеса с теб така, както и всички души, влезли в подземния свят.“ Ерешкигал е в отвратително настроение и когато тя се чувства така, всички страдат. Тя не се замисля, че Инана е дошла, за да бъде до нея на погребението на нейния съпруг. Ерешкигал не желае да бъде разумна или справедлива. Тя представлява ранната всеобща ярост на детето: когато е гладна и нещастна, всичко е лошо и нищо не е добро.

Седем двери или порти водят към дълбините на подземния свят. Ерешкигал нарежда на Инана да премине през тях и на всеки портал царицата на небесата трябва да се лиши от нещо – от своите одеяния, мантия, скъпоценности – докато стигне до най-дълбокия подземен свят напълно гола. Тогава й е наредено да се поклони пред Ерешкигал, да отдаде почит на силата, която я е ограбила.

Плутоновите транзити може да приличат на среща с Ерешкигал. Нерядко се налага да се освободим от нещата, чрез които сме извличали нашето усещане за идентичност. Връзки, работа, система от вярвания, притежания или други форми на привързаност може да бъдат ограбени и отнесени другаде или да изгубят своята валидност и привлекателност… Да бъдем оголени от нашата идентичност и привързаности не е приятно: усещаме го по-скоро като проклятие, отколкото като деяние на божество. Колкото и трудно да е да разберем това, Ерешкигал (също като Плутон) служи на по-висша цел. Природата на това намерение обаче не винаги е непосредствено видима.

Всъщност, в случая с Инана, положението става по-лошо преди да се подобри. Сякаш събличането до голо и принудителното покланяне не са достатъчно наказание, Ерешкигал я убива и окачва да се разлага на една кука за месо. Някога щастливата, красива и цъфтяща богиня на небесата е оставена да виси в подземния свят като парче мъртво месо, задушаващо се в собственото разложение. …

А пък самата Ерешкигал, току-що загубила съпруга си, убила сестра си и разкъсвана от ярост и скръб, е бременна и й предстои трудно раждане. Тя не е щастлива в ролята си на богиня на подземния свят. Била изнасилена като малка и прогонена в подземния свят за наказание; тя още е бясна заради тази несправедливост. Тази богиня не само представлява смъртта и упадъка, но и символизира жестоките инстинкти на гневното, наранено и разстроено дете, което много от нас продължават да носят в себе си, без значение колко се опитваме да крием тези чувства от погледа на обществото. С мъртвата Инана и отмъстителната Ерешкигал в конвулсиите на болезненото раждане, ние достигаме до най-ниската точка на историята…

Преди до поеме път към подземния свят, Инана мъдро е инструктирала прислужницата си Ниншубар да я спаси, ако тя не се завърне от мрачното царство на сестра си след три дни. Инана е знаела, че трябва да отиде на долната земя, но е и била наясно, че може да бъде задържана там. Тя е желаела да слезе в мрака, но взела мерки да се подсигури, че ще успее да се завърне. Три дни изминали и Инана още я нямало, така че Ниншубар отчаяно призовала за помощ. Отишла при бащата на Инана и при дядо й по бащина линия, умолявайки ги да направят каквото могат, за да спасят Инана. И двамата отвърнали, че не са в състояние да отменят онова, което Ерешкигал определи. Тук имаме две силни мъжки фигури, които нямат власт над Ерешкигал. Това означава, че… предприемането на героични действия срещу Ерешкигал няма да проработи. Ако се опитаме да се сражаваме с нея, тя само ще си отмъсти още по-гневно и по-яростно отпреди.

Накрая Ниншубар отива при бога Енки – дядото на Инана по майчина линия, познат като бога на водата и мъдростта. Той е променлив и състрадателен, разбира законите на подземния свят… Той се съгласява да направи каквото му е по силите, за да спаси Инана. Изстъргвайки калта изпод ноктите си, Енки оформя две малки фигурки, наречени „оплаквачите“ – дребни, двуполови, незабележителни създания. Прошепва им няколко напътствия и ги изпраща в подземния свят да спасят Инана. Изглежда невероятно, че тези дребнички и незначителни фигурки ще са способни да се справят с могъщата Ерешкигал, но именно защото са толкова малки, те успяват да се шмугнат незабелязано в подземния свят…

Оплаквачите тихомълком допълзяват до Ерешкигал и Инана. Задачата им е да спасят Инана, но те подхождат по много необичаен начин. Макар че са дошли тук, за да я избавят, те не й обръщат никакво внимание и се съсредоточават най-напред върху Ерешкигал. Вместо да я хулят, че е убила Инана, те решават да й изкажат съболезнования, да станат съпричастни с тъмната богиня. А тя, измъчваща се в родилни болки, оплаква своята съдба: „Горко ми! Горко ми на утробата!“ Оплаквачите проявяват съжаление към нея: „Да, ти, която въздишаш, си нашата царица. Горко на утробата ти!“ Тогава, понеже не желаела да бъде царица на подземния свят Ерешкигал се провиква: „Горко ми! Горко на всичко извън мен!“ , а те отговарят: „Да, ти, която въздишаш, си нашата царица. Горко на всичко извън теб!“ В съответствие с принципите на днешната терапия на Роже оплаквачите отпращат към Ерешкигал онова, което тя преживява. По този начин те правят вайканията й за звучат по-скоро като молитва или литания. Енки ги е научил да утвърждават жизнената сила, дори когато се разкрива чрез болка и страдание. Дори в тъмнината и негативността все още има нещо, което да бъде почитано и изкупено.

Ерешкигал е изумена. Никой досега не я е почитал по този начин. Повечето хора прекарват живота си, опитвайки се  да избегнат болката, тъмнината и всичко, което Ерешкигал представлява. Но оплаквачите са я приели; те благосклонно са й отредили правото да оплаква и скърби. Всъщност те й казват: „Имаш правото да бъдеш. Можеш да се оплакваш и да продължаваш толкова, колкото искаш, ние все пак ще те приемем.“ Ерешкигал, благодарна на това признание, желае да възнагради оплаквачите и им предлага всеки дар, който те биха пожелали. Те молят да им върната Инана. Ерешкигал се съгласява, напръсква я нов живот и царицата на небесата е съживена, свободна да се завърне на горната земя.

Плутоновите транзити нерядко символизират среща с Ерешкигал – време, когато трябва да отидем долу, в „дупката“ и да се изправим пред нещата в нас, които са болезнени, ненавистни и грозни. Транзитите на Плутон могат да донесат дълбоко отчаяние: всичко е ужасно и в живота няма надежда. Хората, които сме мислели, че се грижат за нас, понякога ни разочароват; идеалите изглеждат кухи и мъртви; онова, което преди е давало на живота ни смисъл и съдържание, сега е равно на нищо. Но митът ни учи как да се справяме с тези състояния. Оплаквачите на Енки са ключът, подходът, който ще ни помогне да излезем от мрачния подземен свят, когато сме залостени там. Точно както оплаквачите на Енки приемат Ерешкигал, и ние трябва да се научим да се съгласяваме, че депресията, тъмнината, смъртта и упадъкът са част от живота, част от великия кръговрат на природата. Необходимо е да пожелаем да навлезем в депресията и болката си, да ги изследваме, да ги почувстваме и да изчакаме те да приключат. Потребно ни е позволение да скърбим, да оплакваме и да се чувстваме ядосани – не само за хората или нещата, които сме изгубили, но и за отминалите фази от нашия живот, и за пропадналите идеали, които вече не ни служат. Приемането позволява на изцелителната магия да заработи. Само когато Ерешкигал бъде почетена и уважена като божество само по себе си, и ние, подобно на Инана, можем да се завърнем към горната земя. Това е урокът на Енки за нас, неговия начин да ни помогне при трудни транзити на Плутон връщайки ни от подземния свят към нов живот и надежда.

от книгата на Хауърд Саспортас, „Боговете на промяната“

Коментар: Преодолях съпротивата си да преписвам дълги цитати, защото смятам, че този мит е изключително важен, за да разберем как действат дълбоките сили в подсъзнанието ни. И да се отнесем към тях с повече разбиране, да ги почетем като божествени сили, действащи вътре в нас, въпреки че това на пръв поглед това може да изглежда точно обратното. Тази публикация е едно естествено продължение на предишните публикации за Депресията като архетипно преживяване, архетипът на Разрушителя, както и на Слънцето и Пречката. Неговата роля е по-специална, защото образността на мита повече от всичко друго ни помага да приемем, да се отнесем със състрадание дори и към най-тъмните кътчета на душата си. Там е царството на Ерешкигал. Нека да почетем тази тъмна богиня!

Камелия