публикувано 03.03.2011 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Психология на парцаленото мислене

Виждаме последствията от икономическата криза в различни форми от всекидневния си живот и безработицата е една от тях. Вчера вечерта бях на гости при мои приятели и там домакинята говореше как всяка седмица й се обаждали познати да питат дали може да им съдейства за намиране на работа. Понеже тя е една от онези особено състрадателни същества, аз много ясно виждах как тя искрено се притеснява за тези свои близки и страда, че не може да им помогне в тази ситуация. Също така виждах и страха в лицето й – същият този страх, който виждах и в лицето на баба ми, когато ме съветваше „да си налягам парцалите“ и не ме разбираше как така преди 6 години реших да напусна сигурната и престижна работа, която имах в Института по психология към МВР, само защото се чувствах недостатъчно удовлетворена. И това не беше само баба ми, която ми изпращаше такива послания. По-голямата част от хората край мен не ме разбираха. Истината е, че щях да се поддам на тези послания и да остана да „си налягам парцалите“, ако междувременно не бях прочела за скалата на психичното здраве от Робин Скинър и не знаех, че средностатистическото мнение не е критерий за най-високо психично здраве. Аз обаче не само, че я бях прочела – бях позволила на написаното да повлияе на мисленето ми и начина, по който вземах решения. Затова, въпреки неразбирането на повечето от хората край мен, аз напуснах работата си с ясното съзнание, че това не е лесен избор и че ще трябва да платя немалка цена, за да последвам гласа на душата си.

Сега реших да пиша за тази тема, защото виждам много хора, които гледат със страх към икономическата криза и си налягат парцалите. Не искам да изпадам в крайности, защото знам, че истината е по средата и че има моменти, в които наистина трябва да си налягаме парцалите и има моменти, в които трябва да кажем край на парцалената психология. Вероятно по време на криза е много подходящо да си налягаме парцалите. Но ако се случи така, че да ни уволнят и да останем без работа – както, по ирония на случайността на следващата сутрин разбрах, че се е случило с една моя близка, вероятно става дума за точно обратното – да станем от парцалите си и да се опитаме да въплътим мечтите си в реалност. За моята близка работата, от която я бяха съкратили, беше от доста време доста неудовлетворителна, но тя не я напускаше, защото имаше семейство и се чувстваше длъжна да съдейства за финансовото му благополучие. Сега съкращението правеше за нея това, което тя искаше с душата си, но не си го позволяваше. Мисля, че има и други в нейната ситуация и си представям, че възможните реакции на това събитие са най-малко две – едната е да се свием от страх пред лицето на икономическата криза и да започнем трескаво да си търсим друга работа; другата е да видим възможностите, които се отварят пред нас и да изберем тази от тях, която отговаря на нашите мечти. Обикновено тези, които отговарят на нашите мечти ги няма налични в настоящето – трябва да ги създадем сами.

Много хора са чували вече, че на китайски йероглифът за криза се състои от две части – едната означава опасност, а другата – възможност. И че тези части отразяват много точно противоречивата същност на кризата. Красотата на това да си човек е, че можеш да избираш по кой от двата пътя да тръгнеш. Именно това беше основното послание на семинара от изминалия уикенд „Да сътворяваш себе си“ – в това, че същността на творческия процес е във възможността да гледаме на всички житейски обстоятелства в живота ни – както хубавите, така и лошите, като на възможност да сътворим този аспект от себе си, това душевно качество, което е от основна важност за нас и критерий за пълноценно изживян живот. Нещо повече, в тоя процес на партньорство с живота, особено ценни са именно неблагоприятните обстоятелства, защото те дават по-голяма възможност за творчество в сравнение с лесните условия на живот.

За моята близка в дадената ситуация на съкращение от работа да твори означаваше да успее да види в това, което й се беше случило, възможност за избор – дали да се поддаде на страха и да се почувства безпомощна жертва на икономическата криза, или да види в това възможност да осъществи мечтата си за по-удовлетворителна и пълноценна работа. Смятам, че на подобна ситуация масовият човек реагира по-често със страх. За да видим възможността за творчество в неблагоприятната житейска ситуация и да се осмелим да я осъществим на практика, ще трябва да изоставим средностатистическото си мислене и да престанем да слушаме гласовете на нашите баби, които ни съветват да си налягаме парцалите. Никой от истински успешните хора в света не е успял, защото си е налягал парцалите. Успехът идва при тези, които правят точно обратното и се осмеляват да последват мечтите си. Историята познава много примери на хора, които не са се поддали на страха и са превърнали неблагоприятните обстоятелства в живота си в златна мина. Това е същността на истинското творчество в живота ни. За да го случим, трябва да повярваме в себе си и да се отдадем на целта целите. Парцаленото мислене води до частично отдаване на мечтите ни. Целостта на отдаването е условието да съшием новата си дреха си без кръпки.

За мен е удоволствие да чета някои от публикациите на www.novavizia.com , защото те са пълни с примери, че това, което сега споделям с вас, е вярно. Авторът на този блог – Тодор Христов, описвайки впечатленията си от участието си в семинар на тема „Психология на успеха“, воден от световно известен автор на множество книги – Брайън Трейси,  пише,  че „истината е проста – хората, които искат да успеят търсят активно начините за това и вероятно представляват някъде около 10% от всички хора, докато останалите 90% си търсят (и разбира се, успешно си намират) оправдания.“ Това отговаря в някаква степен на статистиката за скалата за психично здраве, според която по-малко от 20% са хората, които са в най-горната част на скалата и които живеят живота си в неговия максимален потенциал, следват сърцето си, поемат рискове и се радват на изключително пълноценен и щастлив живот. Знам, че този процент може да стане по-голям! Често достатъчно е просто да знаем, че може и по-добре и да не слушаме добронамерените, но ограничаващи гласове на нашите близки, които ни съветват да заложим на сигурността. Ако решим да ги послушаме, ще сгрешим не само, защото в живота, всъщност, няма нищо сигурно, но и защото ще живеем средноудовлетворителен живот. Живеем във време, където е крайно време да пуснем гнета на средностатистическото мислене, да повярваме в себе си и да се осмелим да осъществим мечтите си. Може би, едно от нещата, които кризата има да ни каже, е именно това – да изоставим старите си модели на мислене, основани на страха и нуждата от сигурност и да развием нови модели на мислене, основани на вярата и предприемчивостта?!

Всъщност, не бих писала всичките тези неща, ако не вярвах в тях със сърцето си. Вярвам че е така, защото моят личен опит го потвърждава. Сега, шест години по-късно, след като напуснах Института по психология към МВР, работя това, което тогава беше за мен непостижима мечта – да бъда сама на себе си началник и да правя само нещата, които обичам да правя. Мечтата вече е факт. За да се случи това, обаче, трябваше да игнорирам много „парцалени съвети“ отвън и много парцалени страхове отвътре, които ме караха да се чувствам малка и слаба. Също така това означаваше да се отдам изцяло на този процес и да съм достатъчно търпелива, за да изчакам да дойдат резултатите, дори, когато нямаше никакви изгледи за успех. Затова, сега когато прочетох в същия този пост за семинара на Брайън Трейси, че средно между 5 и 7 години са нужни, за „да разгърнеш в максимална степен потенциала си и да постигнеш желаните от теб (осъзнати и написани на хартия) бизнес и лични цели„, знаех, че е така. Имах своя личен опит. Разбирах какво пише Тодор Христов цитирайки Брайън Трейси, че „не става дума просто за 5-7 години на работа, не! Тази работа така или иначе ще трябва да я вършим. Това, което има предвид Брайън Трейси са 5 до 7 години сериозна, упорита работа, която включва учене, усъвършенстване, усвояване на нови знания и умения, четене, посещаване на семинари и т.н. Това е равносилно на тренировките на топ спортистите, които се подготвят за олимпиади и важни състезания – ден след ден, стъпка по стъпка по пътя към големите успехи, с много по-сериозни усилия от усилията на средностатистическите спортисти (които няма да спечелят медали).“

Знам как изглежда гнета на средностатистическото мислене. То ни прави средноудовлетворени, средно щастливи, средноуспешни, просто средни … спортисти.  То е в основата на парцалената психология. Знам и това, че времето на парцалената психология на баба ми отива все повече в миналото и навлизаме във времена, където парцалите вече не са на мода.  Моделите на нашето мислене се прекрояват трудно, много трудно, но въпреки това е възможно. Това е основното, което сега искам да ви кажа – възможно е да живеем много по-добър живот от този, който в момента живеем! За целта е достатъчно да творим в партньорство с живота и от неблагоприятните обстоятелства в него да виждаме възможности за разгръщане на собствения си потенциал в максимална степен.

Камелия