публикувано 30.08.2011 от Камелия Хаджийска в По Пътя на Духа
 
 

Да се предадеш или за дарът на отчаянието

„Душата говори с вас в миговете на мълчание. Чувате нейния глас когато вече не знаете нищо. Често душата започва да говори много ясно едва когато се предавате и хвърляте бялата кърпа на ринга. Когато се предадете и се отчаете, тогава вие се откривате за новото. Тогава освобождавате всичките си очаквания и наистина приемате онова, което е. Отчаянието възниква от силната вяра в онова, което по ваше мнение, би трябвало да се случи в живота ви. Когато реалността не успее да отговори на тези вярвания, вие се разочаровате или дори се отчайвате. Ако се откажете от очакванията и си позволите да се отворите за новото, тогава няма да ви се налага да изпадате в отчаяние, за да можете отново да влезете в контакт с вашата душа. Можете да бъдете притихнал, възприемчив и отворен за онова, което тя ви говори, без да е нужно преди това да преминавате през отчаянието.“

Памела Крибе, „Ченълингите на Йешуа“

Коментар: Това цитат от една от най-любимите ми книги – Ченълингите на Йешуа. Тази книга е резултат от любовта на един медиум – Памела Крибе, която е доктор по философия, и една същност -Йешуа, който е историческата личност Исус Христос. Подзаглавието на тази книга е „Христовото съзнание в новата епоха“… а за мен изглежда като една ъпдейтвана Библия за съвременния човек 2000 години по-късно. И на други места в този сайт съм споделяла, че тази книга за мен е духовна психотерапия от най-висока класа и една от книгите, които приемам изцяло, защото нито една дума от написаното там не съдържа и капчица обвинение или осъждане. За всичко от човешкия живот се говори само и единствено с любов, и така разбирам, че наистина Бог е Любов. Затова с удоволствие споделям и сега този цитат от тази безценна книга.

Както се вижда от него, когато гледаме с очите на Любовта, дори и отчаянието се вижда като нещо изключително ценно – последната стъпка преди да се предадем… за да кажем своето „да“ на живота такъв, какъвто е. Знам от опит, че хората с най-силен духовен импулс са хората, които много често стигат до отчаянието. Не – защото са слаби, а точно обратното! Защото имат толкова много сила в себе си, че трудно се предават. В тези случаи преживяването на безсилие е нещо много ценно по пътя към тяхното духовно израстване. То е знак, че вече е дошъл момента, в който животът им да започне да се случва не по силата на волята и желанията на ума, а по силата на любовта (която е приемане) и без всякакво усилие.

Когато разглеждаме отчаянието в контекста на душевните процеси не само разпознаваме неговата ценност, но и разбираме, че то е същото, за което се говори като за „черната нощ на душата“ като се добавя уточнението, че „нощта е най-тъмна преди зазоряване“. Тъй като това е изключително болезнен и безнадежден момент, знанието за мястото на отчаянието по пътя на душата ни е утешение за това да изчакаме зазоряването…за да се убедим, че това което свещените книги ни казват е истина. За мен то е истина… Знам, че зад отчаянието стои не нещо друго, а упоритото вкопчване нещата да са така, както на нас ни се иска. И знам, че когато наистина се предадем (не защото искаме, а защото вече не може повече да се съпротивляваме!) и приемем живота такъв, какъвто е, той се променя. Всъщност, не че той се е променил, нашите очи, с които сме го гледали досега, са се променили.  През тях вече гледа не умът, който има ясно мнение как трябва да изглеждат нещата, през тях гледа душата – и за нея всичко, което се случва, е еднакво ценно!

Както, обаче пише Памела Крибе, „ако се откажете от очакванията и си позволите да се отворите за новото, тогава няма да ви се налага да изпадате в отчаяние, за да можете отново да влезете в контакт с вашата душа.“ Това ми се струва най-важното от този цитат – че има и друг начин да влезем в контакт с нашата душа. Ако се отворим към новото… притихнали и възприемчиви… няма да ни се налага…да се отчаем… за да влезем в контакт с нашата душа!

Камелия