публикувано 12.07.2012 от Камелия Хаджийска в Ошо-просветлявания
 
 

Да разбереш разбирането

По-долу е отговорът на Ошо на негов санясин, който споделя, че се чувства се депресиран и самоосъждащ, но не знае защо.

„Това е начинът да останеш същият… това е трик на ума. Вместо да отиде към разбирането, енергията започва да се движи към осъждането… а промяната идва чрез разбирането, не чрез осъждането. Така че умът е много хитър: в момента, в който ти започваш да виждаш някакъв факт, умът скача върху него и започва да го осъжда. Сега цялата енергия става осъждане, така че разбирането е забравено, сложено е настрана, и твоята енергия се движи към осъждането… а осъждането не може да помогне.

То може да те накара да се депресираш, да те разгневи, но депресиран или ядосан, ти никога не се променяш. Ти оставаш същият и се движиш в един и същи порочен кръг отново и отново.

Разбирането е освобождаващо, така че когато видиш някакъв факт няма нужда да осъждаш, няма нужда да се тревожиш за него. Единствената нужда е до погледнеш към него дълбоко и да го разбереш.“

Osho, This Is It!, Talk #5

Коментар: Благодарение на Ошо започнах да се опитвам по-целенасочено да стоя в наблюдението без осъждане и разбрах, че това наистина е така, че работи. Че простият акт на разбирането наистина променя нещата -без усилие при това! Понякога изглежда, че не е така – тогава си мислим, че сме разбрали дадено нещо, но въпреки това то не се променя. Сега знам, че  промяната не се случва, защото разбирането не е приключило в дълбочина. То е знак, че все още има нещо, което не е видяно, не е разпознато като част от вътрешната динамика на фактите, които ни тревожат. Когато успеем да го видим и него – тогава ситуацията се променя.

Друго важно нещо, което открих по отношение на разбирането е, че критерий за истинско разбиране е когато в него няма нито една думичка, в която се съдържа упрек или негативна оценка – към себе си или към другите. Когато чуя коментар от рода на: „Разбрах, че това се случва, защото Егото ми е много силно и трябва да бъда по-малко в него“, заставам нащрек. Може наистина да става дума за игрите на Егото (и на ума), но какво значи Его в дадения случай? За мен то изглежда само като един негативен етикет лепнат върху себе си. И, какво означава „трябва“?

Често зад това, което наричаме Его, се крие някаква базисна нужда – от наличие на граници, от защита на личното пространство, от себеутвърждаване – и, ако не я разпознаем, вместо това наричайки себе си егоисти, няма да можем да променим ситуацията. По-точно ситуацията няма да може спонтанно сама да се промени. Нуждата ще остане да действа подмолно и всички усилия да сме с по-малко Его – защото „така трябва“, ще се провалят. Защото когато липсва истинското разбиране, се намесват такива думички като „трябва“ – като  още едно доказателство, че нещо някъде не е разбрано докрай.

Разбирането без осъждане е емоционалната интелигентност в действие, тя е пример за  откровеност по отношение на чувствата – без критика или оценка, а в дълбочина.

Камелия