публикувано 13.04.2015 от Камелия Хаджийска в По Пътя на Духа
 
 

Да прегърнеш ограничението

 

phil-hansen

„Приемането на едно ограничение може в действителност да отприщи творчеството. Да се научим да бъдем креативни в рамките на нашите ограничения, е най-добрата надежда, за да променим себе си и заедно да променим нашия свят.“ Фил Хансен

Мисълта по-горе е на един художник, който преди да завърши художественото училище получава нелечим тремор на ръката и с това представата му за кариера, по начина, по който я е виждал до този момент, драматично рухва. Когато отива на преглед с невролог, неврологът го запитва, „А защо просто не прегърнеш този тремор?“ Фил Хансен прави точно това, по-късно споделяйки, че „Гледането на ограничението като източник на креативност, промени хода на живота ми.“ Как точно това е променило живота му обаче трябва да се види (във видеото по-долу), защото става дума за произведения на изкуството, поразяващи с наличието на въображение, което се вдъхновява не от друго, а именно от ограниченията.

„Ограниченията може и да са най-неочакваните начини да се впрегне креативността, но може би са едни от най-добрите начини да се извадим от коловозите, да преосмислим класификациите и да предизвикаме приетите норми. И вместо да си казваме един на друг да се възползваме от деня, може би можем да си припомняме всеки ден да се възползваме от ограниченията.“ Фил Хансен

На пръв поглед ограничението е пречка, липса, бариера – накратко, нещо доста неприятно. На втори поглед то обаче е условие за творчество. Всъщност, единственото условие, защото в своята същност границата е само линията, която очертава формите. Фил Хансен нарича това „творчество в рамките на ограничението“. За мен това е „творчество, надскачащо ограничението“ – истинско тържество на човешкия дух и най-висша форма на свобода.

Според езотеричните текстове в това е смисълът на въплъщението на Духа в материята – човешкото тяло като най-плътната форма на Духа е и най-ограничена, но именно поради това тя съдържа и най-големият творчески потенциал за своя обитател – Вечното и Безкрайното. Изглежда, че колкото по-голямо е ограничението, толкова по-големи са творческите възможности. А когато става дума за сътворяване на собствения ни живот, произведението на изкуството, върху което работим цял живот, е нашият „уникален и неповторим индивидуален Аз“ – основната цел на живота в човешко тяло, която алхимиците наричат „философски камък“.

Алхимичната рецепта за превръщане на недоволството от неизбежните ограничения и съпротиви в живота в златото на Аза е проста – нарича се творчество. Един призив да надскочим себе си, да направим нещо по-различно, да погледнем на друго място и там да открием това, което търсим. Когато става дума за душевни процеси, това друго място е „вътре“, не вън от нас. Ако човек се вгледа непредубедено към ограниченията, които е имал или има в живота си, ще види, че именно в зоните, където най-много се чувстваме ограничени, където е липсата, се намират и най-големите творчески възможности за нас. Всяка липса на нещо в своята същност е наличие на нещо друго – истинското предизвикателство е да успеем да го видим.

Наскоро в среща с моя клиентка изследвахме това чувство на дълбока неудовлетвореност, характерно за човешкия живот, когато се живее в дълбочина. Контактът с неизбежните липси и ограничения пораждаше у нея подмолен разрушителен гняв и тревожност, които тя свързваше с мисълта, че нещо не е наред и че тя трябва да направи нещо, за да промени тази ситуация. Фактите обаче сочеха друго – от много време тя правеше точно това – даваше най-доброто, на което е способна, за да промени неудовлетворителната за нея ситуация. Факт беше и че въпросните ограничения бяха извън зоната й на личен контрол – една външна ситуация, в която тя се чувстваше много безсилна да промени. Затова когато успя да приведе мисленето си в синхрон с житейските факти, нещо вътре в нея се промени – недоволството с вкус на отрова сякаш се изпари и очите й светнаха. Това, което досега я караше да се чувства слаба, се превърна в източник на сила и мисълта, с чиято помощ стана това, беше „Усещам липса, но мога да я понеса и това е източник на вътрешна сила.“ За мен като външен наблюдател беше много впечатляващо да видя как в този момент нейният „философски камък“ придоби още по-голяма плътност, показвайки още веднъж огромната роля на мисленето при „превръщането на оловото в злато“.

За някои хора ограниченията са източник на недоволство и нещастие. За други – стимул за творчество и излизане извън коловоза. Единствената разлика е в избора, който правим за това как да ги използваме.  Фил Хансен е избрал да прегърне тремора и да създаде изкуство, което може да се забавлява дори и с най-крайното ограничение – смъртта. Затова с огромно удоволствие предавам неговото послание в ТЕД-презентацията му по-долу.

Прегръдката е хубаво нещо, тя е включване, а не изключване. Затова посланието да прегърнем ограниченията в живота си е красиво. По-важното е, обаче, че е вярно. То говори езика на парадоксите, а това е езикът на Духа. Когато успеем да прегърнем и най-крайните форми на ограничение ще можем да обхванем и безкрайността, разбирайки от собствен опит мисълта на Юнг, че „само в крайното ограничение човек може да познае Безкрайното“. 

Камелия