публикувано 18.04.2011 от Камелия Хаджийска в По Пътя на Духа
 
 

Да задвижиш енергията на промяната

Този текст е свързан с въпросите, които изследвахме в групата от изминалата събота „Пътят на сърцето“. Понеже вярвам, че те може да са интересни и на по-голям кръг от хора, реших да го споделя и тук. Той е за желанията и как да им помогнем да се осъществят в живота ни.  Традиционният начин е като впрегнем волята и положим усилия. Безотносително дали става дума за обичайните усилия, които влагаме във всекидневието си, или за използването на различни техники на визуализация и позитивни утвърждения, и в двата случая става въпрос за практикуване на волята. Това е така, защото имаме определена идея за това как изглежда желаната от нас реалност и се опитваме да я постигнем. Има обаче и друг път – това е пътят на сърцето. Той е лишен не само от всякакви усилия, но и от твърди убеждения за това кое е най-правилното и най-доброто за нас. Основното за него е енергията на приемането, безусловната любов и вътрешния покой. Именно за него пише в книгата на Памела Крибе „Ченълингите на Йешуа„, която нееднократно съм цитирала в своя сайт. Текстът по-долу е от същата книга и е продължение на една друга публикация – „Най-мощната форма на творчество“. В него става ясно как да разбираме на кой от двата пътя сме стъпили и как да постигаме целите си с най-малко усилия, но с най-много доверие в живота. (курсива в текста е от мен).

„Когато използвате центрираната в егото сила на волята, може да усетите нещо като опъване в чакрата на слънчевия сплит. Това използване на волята е енергийно явление, което можете да опознаете съвсем съзнателно, стига да го поискате. Когато усетите това придръпване, съпроводено  със силно желание всичко да става според вашето разбиране за нещата, вие се опитвате да изкривите реалността според вашите желания. Опитвате се да вградите в реалността своите убеждения.

Когато действате от сърцето, вие се движите в потока на реалността такъв, какъвто е. Не се опитвате да насилвате или принуждавате.

Ако работите усилено за постигането на дадена цел и не веднъж се проваляте моля, попитайте самите себе си от коя чакра, от кой енергиен център  правите всичко това. Също така можете да се настроите към сърцето и да попитате защо това не се получава или защо трябва влагате в него толкова много енергия.

Често се опитвате да реализирате цели без да навлизате навътре и да сверите със сърдечната чакра дали те наистина ви служат по вашия вътрешен път към мъдростта и творчеството. Също така дори ако целите действително представляват вашите най-дълбоки сърдечни желания, у вас могат да възникнат нереалистични очаквания относно времето за осъществяване на събитието. Може да се окаже, че не пребивавате на времевата линия на сърцето, а на тази на личните желания.

Всичко си има естествен ритъм. И той не винаги съвпада с желаната от вас скорост. Реализацията на целите ви изисква задвижване на енергиите. Често това задвижване отнема повече време, отколкото би ви се искало или бихте очаквали. Всъщност енергийното задвижване не е нищо по-различно от вашата трансформация.

Когато достигнете целите си, вече няма да бъдете същите. Вие ще станете разширена версия на вашия сегашен аз, изпълнен с повече мъдрост, повече любов и повече вътрешна сила. Времето, необходимо за осъществяване на целите е времето, необходимо за изменение на вашето съзнание така, че желаната реалност да може да навлезе в сегашна ви реалност. Ето защо, ако искате да ускорите нещо, концентрирайте се в себе си, а не в реалността.

Често, за да се отворите към приемането, ще ви се наложи да позволите на целта да си отиде. Звучи парадоксално. Но преди да пристъпите в новата реалност, ще ви се наложи напълно да приемете старата. Ако не приемете сегашната реалност и сте силно привързани към целите, вие не можете да се придвижите напред.“

Памела Крибе, „Ченълингите на Йешуа“

Така е – който изследва психичното, би трябвало вече да е изпитал неговата парадоксална природа. Истинската парадоксалност обаче е, когато постигнем целта си, да разберем, че тя не е нищо друго освен сумата от всички стъпки, извървени към нея. Защото – „когато достигнем целите си, вече няма да бъдем същите„. Истинската цел не е получаването на това, към което сме се устремили – тя е в промяната на самите нас, докато крачим по пътя към целта си! Всяка крачка напред по пътя е разширяване на нас самите – и дори, ако все още във външния свят нещата не се получават така, както на нас ни се иска, тази крачка вече съдържа в себе си постигнатата цел. Ще разберем това, едва когато постигнем целта си и видим цялата картинка. Тогава ще разпознаем, че най-ценното от нея е човекът, който сме станали, крачейки по пътя си. Нека този текст днес е едно напомняне за това колко важно е да продължаваме по пътя си, дори и целта да изглежда непостижима или ужасно далече. Нека да не спираме да мечтаем за щастие и любов!

Камелия