публикувано 02.07.2012 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Грижа за душата

„Грижа за душата“ е заглавието на книга на Томас Мур, в която той подробно описва своя възглед за новия вид психотерапия, според който психологията и духовността трябва да бъдат обединени в единно цяло. Според този автор съществува разлика между лечение на душата и грижа за душата, като една от разликите между тях е в това, че докато при лечението на душата се правят опити да се отстрани проблема, то при грижата за душата се полагат усилия да бъде разпозната духовната стойност на същия този проблем и да бъде използвана като средство за духовно развитие. Друга разлика, според него, е, че ако при първото съществува нагласата, че като се махнат проблемите, ние вече можем да се насладим на живота си, то при второто живота е низ от предизвикателства, които никога не свършват. Това, което се променя, е само тяхното съдържание.

„…грижата за душата се различава по своя обхват от съвременните представи за психология и психотерапия. Тя не се отнася до лечение, поправяне, промяна, приспособяване или изцеляване, нито до някаква идея за съвършенство или дори подобрение. Не търси в бъдещето идеал, безпроблемно съществуване. Тя по-скоро смирено остава в настоящето, близо до живота, който се разкрива ден след ден, и същевременно е обърната към религията и духовността.“ Т. Мур

Прииска ми се да споделя идеите на този автор в блога си, защото те показват едно полезно разграничение в подходите на работа с душевните и психичните процеси, което започвам да  виждам и в моя опит като психотерапевт. Различните душевни нужди изискват различни подходи и ако не се отчита това разграничение, може да станем неефективни в усилията си да помагаме на хората, които се обръщат към нас за помощ. Това,  с което обаче не съм съгласна с Т.Мур е, че според мен и лечението, и „грижата“ за душата имат своето място по Пътя ни. Това, което е важното, е те да се използват по предназначение, като се знаят техните граници на приложимост.

Когато говоря за лечение имам пред вид тази част от работата по вътрешните ни процеси, която се отнася от травмите от миналото и освобождаването на капсулираната енергия в тях. Когато се лекуваме, ние се отваряме нещо да напусне живота ни и това ни кара да се почувстваме по-добре, по-свободни и леки. В тоя смисъл е вярно да се каже, че когато се лекуваме, животът ни се освобождава от проблеми, които сме имали до този момент. Същевременно само този вид лечение не е достатъчно, когато става дума за душевни процеси. Докато, за да се случи лечението обикновено е необходима помощта на терапевт, когато става дума за грижа да душата, ние навлизаме в едно друго измерение – където лечението продължава, но вече с помощта на Духа. Вероятно това е имал пред вид Роберто Асаджиоли – един друг терапевт, съчетаващ в работата си психотерапия и духовност, като казва, че:

„Тези, които прекалено ревностно се стремят към съвършенство трябва  постоянно да помнят, че работата по тяхното вътрешно прераждане се осъществява от духа и духовните енергии. Тяхната личностна задача е да привлекат към себе си тези сили чрез вътрешно самоотхвърляне, медитация и правилно състояние на душата, да се стремят да отстранят това, което пречи на свободното въздействие на духа. Ако изпълнят тази задача им остава само да чакат с търпение и доверие разгръщането на духовното действие в душата.“ Роберто Асаджиоли

Въпреки, че не съм съгласна с думата „самоотхвърляне“ като средството за разчистване на връзката ни с Духа, нито с идеята за  съвършенството като най-съществения стремеж на духовно търсещите, сега цитирам Асаджиоли, защото не възприемам думите му буквално. Това, което виждам в тях е, че на един етап от Пътя си ние не можем нищо друго да направим, освен да чакаме – с доверие. Това е момент, в който вече сме направили доста неща по пътя за лечение на душата си с външна помощ, преминали сме през много дълбоки катарзиси и сме освободили значима част от травмите в нашето минало. И сега, това което е останало, е вече между нас и Вселената, между нас и Бога. Тогава Върховният терапевт е Животът, а Пътят, по който вървим, става все по-неутъпкан.

Все по-отчетливо започвам да виждам в работата си кога все още разполагам с инструментите на психотерапията, за да подпомагам процесите на лекуване и осъзнаване на своите клиенти, и кога вече нищо не мога да направя, освен да споделям базисни ориентири за Духовните пътища, по които този човек ще върви все по-сам, връщайки се към духовните си корени. Въпреки, че на практика разграничителната линия между тези двете не е толкова отчетлива и лечението и грижата за душата се случва обикновено паралелно, когато знам за това разграничение, се чувствам по-добре. Помага ми да виждам границите на своята отговорност по-ясно.

„Затова първото, което трябва да кажем за грижата за душата, е, че тя преди всичко не е метод за решаване на проблемите. Целта й е не да направи живота безпроблемен, а да внесе в обикновения живот онази дълбочина и стойност, които идват с душевността. В известен смисъл тя е много по-голямо предизвикателство от психотерапията, защото е свързана с култивирането на силно изразителен и изпълнен със смисъл живот у дома и в обществото. Тя е предизвикателство и защото изисква въображение от всеки от нас. При терапията ние поставяме проблемите си в краката на професионалисти, за които предполагаме, че са обучени да ги решат вместо нас. При грижата за душата самите ние имаме задачата и удоволствието да организираме и оформим своя живот за доброто на душата.“ Томас Мур

За Томас Мур „грижата за душата“ е формата на психотерапия, която той практикува. За мен това обаче не е нов вид психотерапия. Това, което разпознавам в подхода му е смес от емпатия (хуманистичната психотерапия) в съчетание с логотерапия (В. Франкъл) , при което на човек се помага да разбере и приеме себе си по-дълбоко от всякога като за целта използва своите ценности и духовни вярвания, за да разбере смисъла и посланията на произтичащото в неговия живот от една по-широка перспектива.

А това е нещо, което и сами можете да практикувате в живота си – едно усилие да разберете себе си без осъждане като търсите знаците и посланията на вашата душа в случващото се в живота ви.

Камелия

Това е линк към електронното издание на книгата на Томас Мур „Грижа за душата“, в случай, че искате лично да се запознаете с нея.