публикувано 10.03.2015 от Камелия Хаджийска в Споделено
 
 

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

Гопи Гришна

Гопи Гришна

От книгата на Гопи Кришна: „Кундалини – еволюционната енергия в човека“

Превод от руски: Петя Стоянова


Ежедневното потапяне в океана на съзнанието, към който неочаквано получих достъп, действаше възбуждащо на моя ум. Бях изумен от богатството на откриващия се в мен свят. Безпокойството и съмненията, предизвикани от моето състояние, изчезнаха без следа, отстъпвайки място на чувството на неизразима благодарност към божествената сила, която, въпреки моето невежество и постоянна съпротива, моите грешки и несполуки, все пак създаде в мен нов канал за възприятие, благодарение на който пред вътрешния ми поглед се откри потресаваща реалност.

Независимо от всичките ми усилия, информацията за тези странни психически прояви изтече навън. Странното ми поведение и състояние на дълбока вглъбеност не останаха незабелязани от хазаина на дома, приятелите ми и сътрудниците от офиса. Даже ако бях се опитал, нямаше да успея да овладея това състояние, тъй като се намирах под дълбокото впечатление от събитията, превъзхождащи всяко въображение. Никак не можех да скрия от своите познати случващата се с мен метаморфоза, разклатила душевното ми равновесие. Хазаинът, и без това обезпокоен от моите разходки в състояние на дълбока замисленост, която не успявах да скрия от страничните погледи, съвсем се развълнува, откривайки, че през нощта в стаята ми свети лампата, а аз увлечено пиша нещо. Знаейки за моите наклонности към мистицизъм, той внимателно изказа опасение, че моята постоянна вглъбеност и нощно творчество могат да се окажат прелюдия към отказ от света и начало на монашески живот.

В продължение на няколко седмици не бях в състояние да се съпротивлявам на очарованието на това ново преживяване и не можех да изляза от състояние на съзерцателност. Непрекъснато (без да се смятат няколкото часа повърхностен нощен сън) се намирах в неговата власт, което не ми даваше възможност да се съсредоточа върху каквото и да било друго. Буквално като дете в съня си механично приемах храна, а когато се обръщаха към мен с въпроси и трябваше да отговоря, правех това като човек, изцяло погълнат от спектакъл, разиграващ се пред очите му, и се ограничавах до лаконични фрази, забравяйки ги мигновено. Продължих да посещавам офиса само по силата на навика, без да изпитвам някакво желание да го правя. Цялото ми същество въставаше, когато бях принуден да сляза от трансцеденталните висоти на съзнанието до папките, пръснати по бюрото ми. След няколко дни безцелно седене в задушната атмосфера на работния кабинет, взех решение да изляза в отпуск за продължителен срок, а след това и да напусна работа. Осъзнавайки, че загубата на работата значително ще понижи доходите ми, все пак не можах да устоя на толкова дълго потисканото желание да напусна скучната служба.

По това време в града плъзнаха слухове и към дома ми започнаха да прииждат тълпи от хора, дочули за станалата с мен метаморфоза. Болшинството идваха, само за да удовлетворят любопитството си и да проверят слуховете, подобно на това как отиват да видят чудовище в музея или представление на фокусник. Само някои от тях проявяваха макар и най-малък интерес за природата на тези неочаквани проявления. Притокът на хора се увеличаваше от ден на ден и скоро не ми оставаше и минутка свободно време. Осъзнавайки, че е невежливо да се откажа от разговорите и че това може да се изтълкува погрешно като високомерие, реших да проявя търпение и отделях внимание на всеки събеседник, наистина, с цената на вътрешния покой, толкова важен за мен в първите дни на метаморфозата. Обикновено умът ми пребиваваше в екзалтирано състояние и бях принуден да общувам с хората без да излизам от това състояние, или да се вглъбявам още по-дълбоко под любопитните погледи на присъстващите, за да се окопитя отново в присъствието на нова група посетители. Механично приветствах новодошлите, често без да осъзнавам какво говоря и без да забелязвам напускането им.

Скоро напрежението стана непоносимо и започна явно да влияе на здравето ми. Първият симптом беше безпокойството през нощите, което скоро премина в частична безсъница. Но сега тя не предизвикваше в мен тревога – вместо да се изплаша от приближаването на врага, причинил ми толкова неприятности в миналото, аз прецених това състояние като признак за освобождаване на духа, неговата независимост от диктата на плътта. Отсъствието на жена ми, която с неизменния си женски инстинкт следеше за моята диета, ми позволи да проявя пълно безразличие към приема на храна, което ми отвори очите за това, че съм се освободил от робската зависимост на редовното хранене. Постепенно започна да ме завладява чувство на отчужденост от светските дела, съпровождащо се с желание да скъсам веригата, свързваща ме със семейството и да заживея живот на санясин.

Доколкото преминах през невероятно преживяване, довело до съвършено неочаквана метаморфоза, бях длъжен да споделя това с други хора. Опитах се да убедя себе си, че трябва да водя живот, освободен от светските окови, посвещавайки се изцяло на човечеството, за да разкрия на света великата истина, открита от мен. Единствено препятствие за изпълнението на това решение беше любовта ми към близките и приятелите, която, съдейки по личния ми опит, няма да е лесно да забравя. Но, вниквайки по-дълбоко в този въпрос, с удивление открих, че преживяването, през което преминах, изцяло е изчистило душата ми от светската любов и че мога със спокойно сърце да се разделя завинаги с приятелите и семейството, даже без да им хвърля прощален поглед, за да посветя себе си на свещената мисия, която сам си възложих.

Обаче, макар да имах късмета да позная това състояние на ума, което е принуждавало древните пророци и ясновидци да извършат безпримерни подвизи на самоотричане и аскетизъм, не намерих в себе си достатъчно сили да последвам техния пример поради стреса, на който се подложи моят организъм, пребивавайки продължително време в неблагоприятни условия. В тялото ми имаше някакъв скрит недостатък, проявяващ се при нарушаване на дневния режим и диетата. Мисля, че именно поради тази слабост успях да проследя взаимовръзката между тялото и ума даже при трансцедентално състояние на ума.
Повече от месец преживях в неподдаващо се на описание състояние на триумф и духовна екзалтация. През този период цялото ми същество беше пронизано от усещане, че където и да се намирам и каквото и да правя, неизменно ме заобикаля безмълвното присъствие на източника на личното ми съществуване, често преживявах състояние на по-дълбока вглъбеност, когато, загубвайки дар слово, потъвах в неописуемото. В края на този период заради постоянното недоспиване и нарушаване на диетата екзалтацията и усещането на щастие значително намаляха и аз отново започнах да изпитвам симптомите на изтощение и безпокойство. Една сутрин, надигайки се от постелята в състояние на дълбока депресия разбрах, че преживеният от мен кратък период на райско щастие наближава края си. Това ме отрезви като студен душ. Осъждайки себе си за неоснователния оптимизъм, реших отново да внимавам и да съблюдавам диета. И само след няколко дни усетих подобрение.

Непростимото поощряване на своето блаженство, невероятното пренапрежение на умствените сили и пренебрежение към естествените потребности на организма в значителна степен подкопаха жизнените ми сили и доведоха нервната ми система до такова плачевно състояние, че не успях навреме да забележа надвисналата над мен заплаха и да предприема необходимите защитни мерки. Слушах разказите за хора, които, изпълвайки се с щастие след като им се е открил светът на свръхсетивните преживявания, са разбрали, че не могат повече да се намират на обичайното ниво на съзнание и изцяло са се отказали да се вслушват в потребностите на организма. При това положение духът напуска изтощеното тяло и остава да пребивава в света на неземното блаженство без повече да се връща на земята .

Разбирайки това, на първо място се отказах да представям себе си на безбройните тълпи, преминаващи пред мен подобно на неспирен поток. Започнах съзнателно да избягвам интроспекциите и дълбоката вглъбеност във вътрешния свят, стараейки се по-често да се концентрирам върху различни дреболии и да давам възможност на превъзбудения ми ум да си почине. Беше средата на март – началото на кашмирската пролет, и аз почувствах, че не бива да отлагам връщането си у дома, където ще мога да разчитам на грижите на жена си, към които винаги съм прибягвал в периодите на боледуване. Без да губя нито ден, излетях за Сринигар, оставяйки мисълта да странства по земята, както повелява традицията, в опити да възроди човечеството. Разбрах, че подобни мисли идваха при мен поради стремежа ми към власт, което често се проявява при активиране на интелектуалния център на пробудената Кундалини. При това възниква лека интоксикация на мозъка, която не може да бъде забелязана нито от самия субект, нито от околните, ако те не са осведомени за причината.

След като се завърнах у дома, изцяло се поверих на грижите на жена ми, която по изражението на лицето ми веднага разбра, че се намирам в състояние на крайно изтощение и се нуждая от извънредни мерки за възстановяване на силите. Слуховете за това, което се случи с мен, са стигнали до Сринигар преди пристигането ми и да се удържат тълпите, обсадили вратата на дома ми, за да ме видят, беше трудна задача. След няколко дни укрепнах толкова, че можех да посвещавам по 2 часа на прием на посетители, без да усещам особена умора. Стараех се през по-голямата част от времето да се занимавам с нещо, за да не изпадам в състояние на дълбока вглъбеност, склонността към която не изчезна. След няколко седмици тълпите от любопитни започнаха да оредяват и техният поток постепенно съвсем пресъхна, което ми даде възможност да направя почивка и да се стабилизирам. Но за да възстановя изцяло своите сили и отново да пристъпя към изпълнение на задълженията си, без да изпадам в екстатично състояние, ми трябваха повече от шест месеца.

Към края на отпуската взех окончателно решение повече да не се връщам в службата. Пътят за бягство от жалкия материален свят в безбрежния спокоен вътрешен мир беше твърде тесен и ненадежден, за да мога да си позволя да тръгна по него, поемайки на раменете си товара на светските проблеми. За да пробвам плода на духовното освобождение, беше нужно да скъсам веригите, задържащи ме в материалния свят. Ъгълчето в шумния служебен кабинет, отредено ми за работа, не беше, разбира се, това място, където човек, погълнат от незримото, може да прекара няколко часа на ден, без да се подложи на риска за сериозно психическо разстройство. Промените в правителството създадоха редица сложни проблеми, изискващи неотложни решения. При това решенията трябваше да се взимат крайно внимателно, тъй като всяка страна пребиваваше в състояние на брожение, предизвикано от дивата борба за власт. Нашият офис не избегна тази участ и атмосферата в него се нажежи дотолкова, че за човек в моето състояние пребиваването в него стана невъзможно. И така, аз подадох оставка, и молбата ми за приключване на необходимите формалности беше удовлетворена.

Отсега нататък можех да разполагам сам с времето си, без да се замислям за това как да разрешавам този или онзи проблем, възникващ в службата, или да търся компромис между съвестта си и желанията на началството. След многомесечно отсъствие, по време на което в мен станаха редица невероятни промени, отново се присъединих към група приятели, които не позволяваха на нашето общо дело да умре. Така отново започнах да вземам активно участие в тяхната дейност, насочена към подпомагане на вдовиците, оказали се в окаяно положение в нашето общество, в което повторният брак беше невъзможен, поради кастовите и религиозни предразсъдъци.

Независимо от искреното желание на всеки член от нашата малка група да се ограничи само с изпълнението на строго определената мисия, буйното течение на политическата борба ги повлече. След няколко години им стана тежко да се занимават с хуманитарната помощ, на която бяха решили да се посветят, но все пак не отстъпваха от целта си, приемайки решение да се дистанцират от политическите сили, търсещи техните симпатии.

В критичния период, настъпил след моето първо преживяване на незримото, работата в нашата група ми беше необходима по две причини: първо, можех да се занимавам с нещо, без да изпитвам ограничение на свободата, и второ, появи се полезно хоби, на което да посветя свободното си време. За първи път изпитвах радост от новия начин на живот и сега ми беше трудно да повярвам, че съвсем неотдавна изпитвах остро чувство на отчужденост от всичко светско, страдайки буквално като затворник, всички мисли на когото са насочени към това да се измъкне от затвора, но е безсилен да избяга. Бих могъл да стана затворник, в чиято душа вечно гори пламъкът на отричане от света, обречен да води еднообразно съществуване. Но моето увлечение по благотворителност ми позволи да преодолея тези болезнени тенденции, без да загубя връзка със света. Всичко останало беше направено от моята жена, от чиито предани грижи и непрекъсната опека станах напълно зависим, което и ме накара да се откажа да водя затворнически начин на живот.

В самото начало на случилите се с мен метаморфози много хора идваха при мен, преследвайки някакви тайни цели. Те можеха да чакат по няколко часа, за да уцелят възможността да поговорят с мен очи в очи. В началото, когато посетителите идваха в непрекъснат поток, тези хора можеха да се връщат по няколко пъти на ден, докато не се появи минутата, която мога да им посветя за частна беседа. Болшинството от тях ми приписваха способност да управлявам фините енергии на природата, да променям обстоятелствата по свое желание, да влияя на съдбата и да оказвам въздействие на последствията от постъпките на тези или онези хора. Те ми отредиха ролята на човек, намиращ се на едно ниво с Всемогъщия, способен да влияе на хода на събитията с просто усилие на волята. Търпеливо изслушвах техните истории, трогнат от картината на човешката мъка. Някои се намираха в отчайващо материално положение, други бяха лишени от потомство, трети бяха въвлечени в безкраен съдебен процес – невъзможно е да се изброят всички. И всички те искаха да им помогна в бедата, срещу която бяха безсилни. Те приличаха на удавник, хванал се за сламка.

Човешката вяра в пророци и медиуми, кореняща се в дълбока древност, ги дарява със свръхчовешки способности. Счита се, че те имат тайна връзка или осъществяват контрол над фините разумни сили в природата, царството на духовете и стихиите. Последствията от тези концепции не можеха да не ме докоснат, и колкото и да се опитвах да докажа противоположното, никак не ми се удаваше да убедя в това хората, погълнали с майчиното мляко подобни представи. Много от тях, изслушвайки моите уверения в неспособността ми да им помогна, възприемаха отказа ми като нежелание да се намесвам и продължаваха да ме молят, вдигайки ръце нагоре и плачейки като деца. Трогнат при вида на тези сълзи и чувства, звучащи в гласа им, преживявах чуждата мъка като своя.

Тези нещастни хора, дошли при мен с надежда за избавление от своите недъзи, бяха жертва най-често на социална несправедливост и моето сърце се изпълваше със състрадание при техния вид. Може би на тяхно място бих се държал по същия начин. Чувствайки собственото си безсилие поне малко да облекча страданията им, търсех облекчение и сили в своето дълбоко „аз”. Консултирах ги, стараейки се да им вляза в положение, и те често си тръгваха, макар и малко поуспокоени. Съпреживявах техните мъки и страдания, точно както всяка клетка на многоклетъчния организъм откликва на болката на всяка друга клетка, но отказва да го признае, защото нашето „его” изолира всяка клетка от другите. Ние се гордеем с положението, което заемаме в обществото, погрешно приписвайки това единствено на собствените си заслуги.

Доколкото представата за това, че пророците притежават трансцедентални сили, има основателна причина. В продължение на много векове в народа е живяла вярата, че притежаващият подобни сили, може да промени хода на събитията, действайки против законите на природата. Подобна идея съществува благодарение на погрешната оценка на положението и нездравото отношение към проблемите на живота.
Развитието на свръхсетивния канал на познание за възприемане на фини реалности изобщо не предполага преживяване на рационалното мислене, а по-скоро е насочено на неговото усъвършенстване. Психическите, и даже физическите, способности на пророците и мъдреците се явяват проявления, с които ги е дарила природата, за да ознаменува тяхното могъщество. Да се употребява този изключително рядък дар за решаване на проблемите на ежедневието е все едно да използваш злато за отливка на инструменти за трошене на камъни. Способностите за изцеляване, които понякога са демонстрирали светците и мистиците, са били ограничени в сферата на индивидуално приложение, тъй като решението на проблемите с масовите заболявания, такива като едра шарка, е било дело на гениите, използващи своя интелект за изобретяване на лекарства. Подобни задачи пророците и мъдреците никога не са поставяли пред себе си.

Доколкото аз твърдо се отказах да излагам изпратения ми от небето дар на публичен показ, с времето потокът от хора, насочили се към мен в очакване на чудо, значително оредя, а след това и изцяло пресъхна. Водех съвсем обикновен начин на живот, изпълнявайки добросъвестно задълженията, лежащи на раменете ми като глава на семейството и нито дрехите, нито маниерът ми на поведение не се открояваха сред околните. Това принуждаваше много хора, проявили в началото жив интерес към мен, да променят мнението си и да се отнасят към всичко случващо се с мен или като към странна история, или като непонятна аномалия, проявила се внезапно, а след това изчезнала по също такъв загадъчен начин. След няколко години този инцидент, предизвикал деветдневна шумотевица около мята персона, беше изцяло забравен и се споменаваше понякога само от недоброжелателите като свидетелство за ексцентричността ми.

В светлината на този опит мен ме удивлява неспособността на повечето хора поне на сантиметър да излязат извън привичните рамките на мислене. Без да броя няколко човека, хиляди други, дошли да ме позяпат, не проявиха и най-малък интерес нито към самата метаморфоза, станала с мен, нито към тайната, лежаща зад тези необикновени проявления. Ако в самото начало бях започнал да говоря неразбрани думи и да ги записвам, за да намери читателят в тях някакъв скрит смисъл, аз не само можех да продължа собствената си популярност цял век, но и бих могъл да спечеля от това пари. От любов към истината обаче не започнах да го правя.