публикувано 25.02.2015 от Камелия Хаджийска в Споделено
 
 

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Гопи Гришна

Гопи Гришна

От книгата на Гопи Кришна: „Кундалини – еволюционната енергия в човека“

Превод от руски: Петя Стоянова


Така под влиянието на сияещия поток моите храносмилателни способности неочаквано значително нараснаха, и то без всякакви нежелани последствия. Започна поредният период от новия опит, към който ме подтикна необичайното функциониране на моя организъм. Трудно беше да повярвам, че храносмилателните органи могат толкова да активират своята дейност, превръщайки ме от човек, който винаги се храни много умерено, в истински лакомник. Стомахът ми, стимулиран от дейността на вътрешния огън, можеше да поеме огромно количество храна, която сякаш изгаряше, без да предизвиква в мен никакво отвращение. Аз съм чел и слушал за йоги, които са се научили така добре да контролират работата на храносмилателните органи, че са могли да поглъщат храна в невероятни количества с цел превръщането й в светлоносна енергия, но никога не съм имал особено доверие в тези истории. Но сега това, в което никога не съм вярвал, можех да го наблюдавам в самия себе си, възхищавайки се за пореден път на силите и възможностите, скрити в нашето тяло.

Бях разтревожен не толкова от силата на апетита си, колкото бях поразен от способностите на моя стомах. По най-прости сметки аз поглъщах храна примерно четири пъти повече отколкото в началото на тези събития, а в продължение на първата седмица това количество превишаваше шест пъти нормалното. Храната изчезваше в стомаха ми, сякаш се изпаряваше – без съмнение тя лакомо беше всмуквана от гладните клетки на тялото ми. По всяко време на денонощието в мен можеше да възникне внезапно желание да ям, но не усещах вкуса на храната. Това желание с времето премина в чувство на гадене и отвращение от всякаква храна. Опитът ми ме научи, че такива симптоми са признак на отровени нерви и нежелани последствия, възникващи в началото на пробуждане на Кундалини. Не знам никаква противоотрова за това, освен правилното хранене независимо от отвращението – съставът на храната се определя от навиците и състоянието на организма. Единственото, за което трябва да се погрижим е: храната трябва да бъде лесно смилаема, да бъде изцяло натурална и да се приема оптимално количество през еднакви интервали между храненията, като правило не по-дълги от три часа. Достъпността до питателна диета за стомаха е принципно важна, доколкото по такъв начин се дава възможност на нервната система да се избави от токсините.

Днес ние не знаем нищо за природата на тази фина органична субстанция в тялото, която служи за храна на превъзбудените нерви и поддържа постоянното движение на нервна и мисловна енергия. В първите стадии на пробуждане на Кундалини, докато цялата система на тялото не се приспособи към протичането на потока на тази енергия, единственият начин да се съхрани животът и душевното здраве се явява диетата, правилното количество храна, съчетаването на продуктите и съблюдаването на интервалите между храненията. Цялото учение за Кундалини е основано преди всичко върху предположението, че човек е способен да пробуди спящата в тялото му сила с цел да получи свобода от господството на чувствата над духа, да даде възможност на последния да счупи оковите и да постигне небесно състояние. Идеята за възможността за пробуждане на такава сила от гледна точка на съвременната наука може да означава възникване и развитие на нов тип виталност, нова жизнена енергия, която да позволява да се извърши такова преобразуване на нервната система, което е невъзможно без продължителна биологична еволюция.

И в началния стадий, и по-късно, обилното хранене (в съответствие с апетита и конституцията на тялото) се възприема като жертвоприношение на вътрешната сила, а отвращението към храната се явява обичаен признак за внезапно пробуждане на Кундалини. Спонтанното освобождаване на тази сила и нейното стремително движение чрез нервната система води до остри разстройства в храносмилателните и отделителните органи. Именно затова в такъв критичен момент е толкова важно присъствието на учител, доколкото ученикът трябва да се храни принудително, за да се съхрани животът му. Напълно обезсилен от непонятните вътрешни събития, той често губи контрол над себе си и не притежава достатъчно сила и воля, за да се застави сам да яде въпреки гаденето и вътрешния хаос. За да се предотврати непредсказуемото поведение на храносмилателните и отделителните органи в такива ситуации, последователят на Хатха-Йога посвещава много години за придобиване на способности да изпразва стомаха и червата си по свое желание, за да се подготви за тези опасности, които рано или късно ще възникнат. Освен този, не съществува друг смисъл (с изключение на евтина демонстрация на гимнастически способности) в така старателно разработената и изключително трудна система на физически контрол над тялото, която всички представители на Хатха-Йога считат за важно условие за посвещаването във финалната фаза на езотеричната практика. Затова този, който иска да стане последовател на това направление на Йога, е длъжен да постигне съвършенство във всички предварителни упражнения и методи на контрол над тялото преди да започне висшия, но и опасен, процес на събуждане на змията.

В началото на април 1944 г. ние се отправихме към Сринигар. Благодарение на усилията на жена ми и нейния баща се запасихме с всичко необходимо за двудневно пътешествие в планините и аз успях да стигна до Сринигар без произшествия, независимо от своето изтощено състояние. Там, обкръжен от роднини и приятели, а също и от грижите на жена ми и дъщеря ми, бързо се поправих и след няколко месеца вече можех да се върна към изпълнение на своите задължения в службата. В продължение на година изцяло възстанових силите си и можех да понеса напрежението и уморителната дейност, но така и не можах да преодолея склонността на организма ми към разстройства на храносмилането, възникващи заради нередовното хранене или необичайния му състав. Върнах се към стария си навик, да се храня по два пъти на ден, изпивайки чаша мляко с парченце хляб сутрин и вечер. В края на годината апетитът ми се възвърна в норма, количеството храна също стана умерено и непременно включваше малко парче месо.

Яркостта на възприемане на външните обекти, които ми изглеждаха блестящи (също както и вътрешните образи и сънища), за времето на най-тежкия период на моето последно разстройство толкова се усили, че всеки път, когато гледах прекрасния слънчев пейзаж, ми се струваше, че небесният рай се е спуснал на земята, озарен от танцуващи отблясъци на светлина, подобни на капки разтопено сребро. Тази удивителна субективна способност на моето съзнание, позволяваща да се възприема света като прозрачен, блестящ и пронизан от енергия, не се промени и не ме напусна, благодарение на което и до днес всички вещи ми изглеждат пронизани от невъобразимо сияние.

В следващите години аз не забелязах в себе си никакви външни промени. Всичко се случваше някъде вътре, зад пределите на моето знание и възприятие. Доколкото не можех да забележа в себе си никакви други промени, освен това безкрайно море от сияние, в което живеех, аз реших да се откажа от опитите отново да предизвикам свръхестествената сила, строго предупреден от последния плашещ епизод, и изцяло се потопих в ежедневните дела и грижи, опитвайки се да водя нормален живот.

През 1946 г. заедно с няколко приятели и колеги започнах активно да участвам в движението за икономически реформи, засягащи всички основни социални функции на нашето общество. Започнах ясно да осъзнавам бремето на нищетата и отсъствието на граждански права, което зле обезпеченото семейство е принудено да носи цял живот до самия погребален огън – и всичко това заради преходното удоволствие да превъзхождаш своите съседи по пищна показност; по това кой по-богато ще отрупа трапезата и кой ще даде по-голяма зестра на невестата, както и кой ще е пръв във всички останали подобни социални ритуали. Затова ми се искаше да се опитам да създам условия, които биха позволили на човек с неголеми доходи да избегне презрителното отношение към себе си. Ние се опитваме да променим нещо, придобивайки повече врагове, отколкото приятели, получавайки повече порицания, отколкото похвали, и срещайки повече съпротивление, отколкото поддръжка – а после животът свършва…

През лятото на 1947 г. дъщеря ми се омъжи. Сватбата беше скромна, в съответствие с идеите на нашите реформи, към които бе пропит доверие нейният бъдещ съпруг – млад енергичен юрист. В ранно детство той е останал без родители и средства за съществуване, затова се е отказал от съблазънта да търси богата невеста и се жени за дъщерята на небогат човек без чеиз. Предложението беше направено по времето, когато аз бях Джаму, и всичко, което се изискваше, беше да дам своето разрешение. Отчитайки моите лични особености и склонности към скромен живот, за мен беше важна постъпката на бъдещия ми зет, тъй като той пренебрегна установения обичай да се жениш за невеста с чеиз и се съгласи на материална неопределеност за бъдещия си живот.

През есента на същата година мирната долина на Кашмир бе подложена на нападение на войнствени племена, които бяха направлявани от добре подготвени и обучени лидери. Те нападнаха мирните кашмирци, грабейки, насилвайки и убивайки безразборно, превземайки почти цялата северна част на долината. След няколко стълкновения с индийските войски нападателите се обърнаха в бягство, а нашата малка група ентусиасти беше готова да насочи цялата си енергия към благородното дело в помощ на жертвите от нападението.

Тази зима заради лошо време много от официалните учреждения от крайните райони на щата, подложени на масови кланета, не пристигнаха в Джаму. Аз продължавах все така да изпълнявам своите служебни задължения в Сринигар, посвещавайки се изцяло на делото в помощ на пострадалите. Погълнат от това занимание не можах да напусна Кашмир през зимата на 1948 г., докато нашата собствена съдба висеше на косъм. Тогава станаха резки промени и в политиката на ръководството на щата. Наследствените управители се отказваха от престола, освобождавайки място за народното правителство, и този преврат във върховете повлече след себе си множество други промени, вследствие на което се появиха нови ценности, а също и нов начин на мислене и действия. Старият ред се разруши без да се промени нещо към по-добро (както става обикновено) в природата на хората, които, забравяйки бързо уроците на революцията, действаха по същия начин, както и преди, което направи неизбежен нов преврат.

През ноември 1949 г. отново тръгнах за Джаму заедно с офиса си, а жена ми реши да остане в Сринигар, за да наглежда дома и децата. Тя вече не се безпокоеше толкова силно за здравето ми и започна да се доверява повече на уменията ми да се грижа за себе си, отчитайки тази издръжливост, която проявявах по време на събитията през последните две години. Моята храносмилателна система функционираше напълно нормално, без да дава и най-малък повод за безпокойство. От друга страна, започнах да изпитвам удоволствие от това, че помагах на стотици семейства да си стъпят на краката, особено на тези без средства за съществуване и влияние в обществото. Живеех в Джаму заедно със свой стар приятел, който беше толкова любезен да ми предостави стая. Приех с радост това предложение, направено с най-искрена любов и грижа, преди всичко защото ми даваше възможност да бъда сам, погълнат от съзерцание на сиянието в мен, което започна да се усилва, напомняйки ми за виденията през първите дни след пробуждане на Кундалини.

Обезпокоен от страшния опит, през който преминах, напълно се отказах от продължаване на медитацията. Сега правех нещо съвсем различно – без всякакви усилия, понякога даже без да го осъзнавам, аз все по-дълбоко и по-дълбоко потъвах в себе си, погълнат от сияещите вълни на съзнанието, които ставаха все повече и повече според това, доколко си позволявах без съпротивление да потъвам в този океан, в който се разтваряше моето „аз”.

След около дванадесет години се случиха любопитни промени и в светещия кръг на осъзнаването около моята глава – това осъзнаване, което ми позволяваше постоянно да възприемам финия свят на вездесъщия живот, присъстващ навсякъде. В него аз дишах, ходех и действах, без да засягам еднородната му субстанция, която в същото време не влияеше на моите ежедневни отношения със света. С други думи, това изглеждаше така, като че ли дишах, движех се и действах, обвит от изключително фина, невидима и съзнателна пустота, подобна на това как сме обкръжени от радиовълни, но с тази разлика, че не възприемах и не чувствах тези вълни и трябваше да призная тяхното съществуване въз основа на логиката на определени факти. Осъзнавах, че моето собствено ограничено съзнание е преодоляло своите граници и сега се намираше в пряк контакт със своята същност и първоизточника, подобно на това как осъзнаваща капка плува в океана на чистото битие, без да изчезне и без да се разтвори в масата на обкръжаващата я вода.

През последния месец имаше няколко случая, когато забелязвах тенденция съзнанието ми да се обръща навътре, без да среща някакви прегради, подобно на това как капка масло се хлъзга по повърхността на водата. Това можеше да продължава дотогава, докато не полагах специално усилие, за да се върна в нормалното си състояние, което сега ми изглеждаше също с по-разширено от обичайното съзнание, каквото имах до пробуждането на Кундалини. Но аз не придавах на това особено значение, считайки го за опити на ума да се потопи в мечти, които поради своята сияйност създаваха видимост на допълнителното вътрешно разширяване, без да изискват някакво допълнително изменение на моето и без това вече необичайно съзнание.

Примерно около месец след пребиваването ми в Джаму забелязах, че тази склонност към потъване в себе си започна да се проявява по-често и по-явно, а също и че това ежедневно потапяне в светлоносните дълбини на собственото ми битие станаха за мен източник на сила и усещане за щастие. Събитията обаче се развиваха толкова бавно, а измененията бяха толкова непредсказуеми, че това ме доведе до убеждението, че всичко случващо се беше следствие от общото подобрение на здравето ми поради благоприятния климат, а не от някакви вътрешни фактори.

Около третата седмица на декември забелязах, че след връщане от това продължително потапяне в себе си, което сега стана ежедневно в часовете, когато можех да остана сам, моят ум обикновено се концентрира върху редовете на любими поети мистици. Без да преоценявам поетическите си способности, каквито изобщо нямах в обикновено състояние, реших да пробвам да напиша нещо свое, взимайки за образец редове от тези поети. Като не се счита това, че пазех в паметта си няколко дузини санскритски стихове от древните трактати и изказвания на различни мистици, аз не знаех за поезията почти нищо. След няколко дни любителски опити изведнъж почувствах вълнение и готовност за пръв път в живота си да напиша стихове. Без да придавам особено значение на това, което, както аз мислех тогава, беше преходен порив, написах няколко реда и по-нататък започнах всеки ден да посвещавам на писането по няколко часа.

Пишех на кашмирски език, но след две седмици ежедневен труд разбрах, че не мога да постигна това, което искам. Безплодността на моите опити обаче вместо да отслаби духа ми ме подтикна към още по-настойчиви опити и аз посвещавах все повече и повече време на това, което скоро стана за мен редовно и очарователно увлечение. Високото ниво на изискванията, които предявявах към своето творчество, доведе до това, че можех по няколко часа да се опитвам да напиша един ред, а после още толкова да подбирам за него следващия. На практика тези безуспешни опити да напиша стихове бяха само прелюдия към събитията, които станаха по-късно. Така, благодарение на своите вътрешни упражнения, аз открих в себе си нов талант, за съществуването на който преди даже не подозирах, а моите груби и неумели опити бях първият признак за ученичество.

В тези дни една от най-активните участнички от нашата неголяма група ентусиасти в Кашмир пристигна в Джаму. Тя достатъчно често идваше при мен, обикновено за да научи новини за работата ни в Сринигар, които редовно получавах от секретаря или касиера. Веднъж, когато се канеше да си тръгне, аз й предложих да я изпратя до дома й, надявайки се, че такава продължителна разходка ще разсее леката депресия, която изпитвах.

Ние вървяхме без да бързаме, обсъждайки нашата работа, и внезапно, преминавайки по моста на река Тави, почувствах толкова дълбоко потапяне в себе си, че почти изгубих връзка с околния свят. Престанах да чувам гласа на моята спътница – струваше ми се, че тя се намира на голямо разстояние от мен, макар че в действителност вървеше до мен. Внезапно усетих, подобно на избухване, ослепителна светлина, присъствие на някаква съзнателна сила, възникнала от нищото и изпълваща ме, засенчвайки всичко около мен. А след това видях два реда прекрасни стихове на кашмирски език, които във вид на светещи надписи се появиха във въздуха, след което изчезнаха така внезапно, както се бяха появили.

Когато дойдох на себе си, разбрах, че момичето ме гледа с изумление, озадачено от това, че внезапно млъкнах с изражение на пълна отчужденост. Без да й разказвам за всичко, което стана с мен, аз само й прочетох стиховете като обясних, че те възникнаха в мен като озарение извън волята ми и че именно затова съм замълчал. Тя слушаше стиховете, поразена от красотата им, оценявайки всяка дума, и после каза, че най-много я удивлява това как аз, бидейки човек, който никога преди не е писал стихове, успях от пръв опит да създам такива прекрасни редове. Слушах я мълчаливо, мислейки за дълбочината на преживяването. До този миг целият ми опит, свързан със свръхсъзнанието, беше чисто субективен. Обаче сега вече имах веществено доказателство за тази промяна, която стана в мен неосъзнато и независимо от обичайното ми съзнание.