публикувано 13.02.2015 от Камелия Хаджийска в Споделено
 
 

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Гопи Гришна

Гопи Гришна

От книгата на Гопи Кришна: „Кундалини – еволюционната енергия в човека“

Превод от руски: Петя Стоянова


Погълнат от вълшебното зрелище, изобщо забравих, че стоя като статуя насред улицата и около мен сноват хора, бързащи по своите дела. Събирайки мислите си, все пак успях да откъсна очи от очарователната картина и да се огледам. От всички страни към мен бяха насочени погледите на хора, явно учудени от моята внезапна и с нищо необяснима неподвижност. Вземайки се в ръце, бавно се отправих към офиса, продължавайки да гледам зданието и небето над него. Заварен неподготвен, никак не можех да повярвам, че зрелището, което се разкриваше на моя мозък, беше реално, а не халюцинация, възникнала в резултат на активиране на ореола, който усещах постоянно около главата си. Погледнах напред, а след това отново се огледах и разтрих с ръце очите си, за да се убедя, че това не е сън. Не, аз определено се намирах в центъра на градинката пред Секретариата, обкръжен от тълпа, движеща се във всички посоки. Бях като всички хора във всяко едно отношение, ако не се смята това, че виждах света различно.

Връщайки се в своята стая, вместо да седна зад бюрото, както правех обикновено, излязох на верандата, за да подишам чист въздух и да се полюбувам на откриващия се оттам изглед. Пред мен стояха наредени домове, опиращи се в стръмен, обрасъл с дървета склон, който водеше към брега на река Тави, чиито води блестяха под слънцето в обкръжението на големи овални камъни. От другата страна на реката се виждаше хълм със средновековна крепост на върха. Наблюдавах този пейзаж всеки ден в продължение на няколко години и изгледът от прозореца се е запечатал в паметта ми. През последните месеци забелязах, че както и при другите обекти, картината придоби други пропорции и същия бледен тебеширен оттенък. В този паметен ден, опитвайки се да обхвана с поглед панорамата и да я сравня с това, което виждах обикновено, аз се изумих от необичайната метаморфоза.

Увеличените размери и леко белезникавият оттенък все още присъстваха в картината, но мъглата изцяло изчезна и пред погледа ми се откри невероятно ярка и богата комбинация на цветове и светлосенки, а сребристото светене придаваше на пейзажа неописуема прелест. От вълнение ми пресекна дъхът и, премествайки поглед от обект на обект, се опитах да разбера дали тази метаморфоза се случва с целия свят или е била една илюзия, предизвикана от ярката слънчева светлина. С възхищение разглеждах всичко наоколо, позволявайки на погледа си да се задържа ту тук, ту там, убеждавайки се все повече в това, че не съм станал жертва на някаква оптична илюзия, а действително съм видял прекрасен пейзаж, пронизан от млечнобяла, непозната ми преди светлина. Дълбоки чувства изпълниха гърдите ми и от очите ми текнаха сълзи, когато осъзнах случващата се с мен метаморфоза. Но и сега, когато погледът ми бе замъглен от сълзите, аз можех да различа сребристите лъчи, които правеха картината така прекрасна. Не ми беше трудно да разбера, че в познавателния център на мозъка ми ставаше промяна, която не зависи от волята ми, и очарователната светлина, обкръжаваща всеки обект, не беше нито плод на фантазията ми, нито качество на обекта, а беше проекция на собствената ми вътрешна светлина.

Дните и седмиците минаваха без да донесат забележими промени. Яркият сребрист ореол, обкръжаващ всеки обект, вече се възприемаше от мен като нещо, подразбиращо се от само себе си. Лазурният небесен склон, когато и да го погледнех, излъчваше прекрасна чиста светлина. Притежавайки подобна способност за виждане от детството си, на мен ми се струваше, че така вижда света всеки човек, но трансформацията, която стана с мен, беше толкова внезапна и очевидна, че не преставах да се удивлявам от нея. Изучавайки себе си по-съсредоточено в търсене на нови промени, открих, че и със слуха ми е станала метаморфоза – възприемах звуците по-отчетливо, което придаваше на музикалните мелодии особена прелест, а шумът ми се струваше по-неприятен от преди. Обаче тази промяна в последните години не беше толкова забележима, колкото промяната в сферата на зрителното възприятие. Що се отнася до обонянието, вкуса и осезанието може да се каже, че тези усещания се обостриха, но промените с тях не можеха да се сравнят с тези, които станаха със зрението ми. Аз можех да наблюдавам този феномен и в тъмното време на денонощието. Вечер лампите светеха с особена яркост, а осветените обекти бяха озарени с особена светлина, а не просто отразаваха светлината от лампите.
След няколко седмици тези промени престанаха да предизвикват в мен удивление и започнах да ги възприемам като обичайни. Където и да ходех, каквото и да правех, постоянно осъзнавах светенето в себе си и сиянието отвън. Старото ми „Аз” отстъпваше място на новата личност – аз се променях. Моето възприятие стана по-фино и художествено – в организма ми настъпи някакъв странен процес на трансформация на клетъчно ниво.

В средата на април същата година, преди да се преместя в Сринигар, взимайки праха на своята майка, която бях загубил година преди това паметно преживяване, аз се отправих към Хардвар. Вече бях посещавал Хардвар с аналогична мисия след смъртта на баща си. По време на пътуването с влака и пребиваването ми в Хардвар нито за минутка не можех да забравя за станалите с мен чудесни промени. Пътувах по същия маршрут, спирах на същите гари, ходех по същите улички и виждах същите здания, все същия Ганг носеше водите си пред мен и в тях извършваха „умиване” все същите поклонници. Всичко беше същото, както и преди, но аз възприемах тези картини съвършено по различен начин: сега всеки обект се явяваше като част от невероятно разширяващо се полезрение и цялата възприемана от мен картина беше озарена с ярка светлина, буквално като прясно навалял сняг под слънчевите лъчи. След извършване на свещените обреди се завърнах в Джаму, убеден в това, че с мен е станала метаморфоза. Скоро, както обикновено, се преместих в Сринигар заедно с офиса.

Минаваха години. Здравето и жизнените ми сили постепенно изцяло се възстановиха. Можех да чета в продължение на часове без да си почивам и по-дълго да се отдавам на любимото си занимание – игра на шах. За това се изискваше с часове да напрягам вниманието си. Приемът на храна почти с нищо не се отличаваше от обичайния и единственото, което ми напомняше за преживяното, беше чаша мляко сутрин и още една с парче хляб следобед. Не можех обаче да издържам продължителен пост и ако се опитвах да направя това, веднага следваше отрицателна реакция. Вече не бях същият човек като преди. Светенето вътре в мен и наоколо ставаше все по-забележимо. С помощта на вътрешния поглед можех да различа преминаването на светещи потоци по нервите на тялото ми. Различавах жив сребрист пламък със златен оттенък в областта на челните лобове на мозъка. Моите мисловни образи се отличаваха с необикновена яркост и всеки изплуващ от паметта ми обект беше също толкова светещ, колкото и при неговото непосредствено възприятие.

Моята реакция на инфекции и болести не беше съвсем обичайна. Даже ако се проявяваха някакви симптоми на болест, те бяха в далеч по-мека форма, а температурата, като правило, не се повишаваше. Пулсът се учестяваше, но това се случваше рядко и не се съпровождаше с топлина. Тази особеност наблюдавам в себе си и сега. Единственото обяснение, което мога да дам, се състои в това, че тялото, чиито нерви се намират във възбудено състояние, за да предпази от вредното влияние високочувствителния механизъм на мозъка, не допуска прилив на гореща кръв към мозъка и се освобождава от инфекцията по други начини. Не можех нито да приемам лекарства по време на болест, нито да спазвам пост. Единственото, което ми оставаше е да спазвам диета.

Вече разказах достатъчно за работата на моя мисловен апарат по време на будно състояние, но нищо не съм казал за неговото поведение по време на сън. За първи път разбрах за тези промени, които ставаха с моето съзнание, по време на сън в кризата през февруари на 1938 г., когато за първи път заспах след дълго безсъние. Тогава се потопих в съня, обвит в светещата мантия, чието присъствие продължих да усещам. От този ден започнаха да ме посещават необикновено ярки сънища. Сияещата светлина в главата ми, неизменно съпровождаща ме по време на бодърстването, присъстваше и в сънищата ми; даже в нощните часове ми се струваше по-интензивна, отколкото през деня. В мига, в който поставях глава на възглавницата и затварях очи в очакване на съня, аз веднага започвах да виждам това ярко светене, излизащо от главата ми, постоянно движещо се, разширяващо се нагоре и свиващо се надолу, подобно на водовъртеж танцуващ под лъчите на слънцето. Отначало ми се струваше, че в основата на гръбнака ми работи някакво бутало, изхвърлящо нагоре струи светеща течност. Неосезаемо, но отчетливо видимо, то работеше с такава сила, че аз почувствах, как в отговор на поредното изхвърляне цялото ми тяло се разтресе, а леглото скърцаше.

Сънищата бяха чудесни и картините винаги се разгръщаха на сияещ фон, което придаваше на образите фосфорициращ оттенък. Всяка нощ в съня си се пренасях във вълшебна страна и там, обвит в сияние, лек като перце, прелитах от едно място на друго. Пред погледа ми се разкриваха великолепни гледки. Както обикновено става в сънищата, те бяха несвързани и накъсани, но винаги прекрасни и величествени. В съня си винаги се чувствах защитен и щастлив и понякога не пропусках възможността да се потопя за десет часа в този свят, за да отдъхна от съмненията и тревогите на деня. Преди никога не съм сънувал такива ярки сънища. Те по естествен начин повтаряха рисунъка на моята нова личност о бяха изтъкани от същия светещ материал, както и моите дневни мисли и фантазии. Осъзнавах отчетливо, че светлината е попила не само моето повърхностно съзнание, но е проникнала дълбоко в скритите ъгълчета на подсъзнанието.

С времето в съзнанието ми започна да се установява мисълта, че потокът от лъчиста енергия по време на сън по някакъв необясним начин укрепваше моя дремещ мозък и нервните структури, подготвяйки ги за въздействието на неотдавна освободилата се жизнена сила. Но в продължение на няколко години никак не можех да осъзная какво става вътре в мен. В някакъв древен трактат по Кундалини-Йога се натъкнах на мъглива фраза, намекваща за преобразуващата способност на божествената енергия. Тези намеци бяха толкова размазани и недетайлизирани, че никак не можех да разбера как човешкият организъм, появил се на бял свят в резултат на многовековна еволюция, с цялата съвкупност от генетични фактори, определящи неговото развитие, може да бъде преустроен отвътре така, че мозъкът му да започне да функционира на съвършено друго ниво. Отчитайки органичните промени, влияещи както на състоянието на тялото, така и на изключително деликатните структури на мозъка, задачата по трансформацията придобива толкова невероятни мащаби, че изглежда почти невъзможна.

Нещо съвършено необяснимо се случваше в тялото, особено по време на сън, когато дремещата ми воля не беше в състояние да се меси в променените анаболични и катаболични процеси на тялото. Това, че целият ми организъм функционираше различно от преди, че процесът на обмяна на веществата премина на друго ниво под влияние на светлоносна жизнена енергия, протичаща по моите нерви, можах да разбера веднага след кризата. Не можех да се заблудя в това, че честотата на пулса ми и силата на сърдечните съкращения се увеличаваха през първата половина от нощта, както и в това, че храносмилателната ми система и отделителните функции също претърпяха промяна. Не мога да не се доверя на собствените си усещания и на свидетелствата на тези, които ме познаваха в продължение на много години. Затова не считам, че съм длъжен да събирам всякакви доказателства в полза на своите изявления. Това би направило този труд твърде обемен и специализиран. Всеки човек, притежаващ поне начални познания по физиология, може да наблюдава в себе си същите промени, когато в него се разгори змийският огън.

Моят план не позволява детайлно да се спра върху всички физиологични реакции и изменения, наблюдавани от мен ден след ден, убедително демонстриращи, че моят организъм преминава през мощен процес на пречистване и подмладяване. Иначе с какво би могло да се обясни тази бурна, от време на време трескава дейност, непрекъснато случваща се в моите вътрешни органи ден и нощ, освен с това, че самият организъм като единно цяло реагира на новата ситуация, приспособявайки се към промените на вътрешната среда? Безусловно, всичко това беше свързано с преминаването на носещата светлина жизнена енергия през клетките на тялото.
Всеки изкуствен механизъм (дори стотици пъти по-нечувствителен от организма на човека) веднага би изгорял под въздействието на ток с по-голяма сила от този, за който е изчислен. Обаче благодарение на защитния механизъм, изработен у човека в хода на еволюционното му развитие, внезапното освобождаване на змиевидната сила при благоприятни обстоятелства и отлично здраве не води до неговата гибел. Но в такива случаи човек следва да съблюдава крайна предпазливост, за да съхрани физическите сили и психическото равновесие в продължение на цялото последващо сурово изпитание.

Трудно ми е да съдя в каква степен моята конституция подхождаше за това, но бъдейки пълен невежа в дадената наука, аз много години проведох в объркване относно всичко случващо се – отчасти заради отсъствието на необходими знания, отчасти поради екстремната трансформация. В първия и най-тежък период на изпитания видях в съня си най-доброто средство за изцеление от физическите и психически страдания. От момента за заспиване до пробуждането отбелязвах признаците на аномална дейност в областта на обикновеното местонахождение на Кундалини и ми беше ясно, че благодарение на някакъв тайнствен процес секретът на моите полови жлези, се засмуква през фините канали и попада в специални нерви, където се преобразува във фина субстанция, която след това прониква в мозъка и жизнено важните органи. Това ставаше с такава сила, че понякога изпитвах болка в съответните органи. В такива минути възбудата, ставаща в организма ми, напомняше трескавата дейност на човек, опитващ се на всяка цена да спаси живота си, и аз наблюдавах всичко това буквално като свидетел, безсилен да помогне с нещо. Не беше трудно да се разбере, че целта на тази нова и неочаквана дейност е да насочи сублимираната сперма в главата и другите жизнено важни органи, в случай че в тях има нарушение на функцията или се развива процес, препятстващ трансформацията.

Даже в началото на процеса, когато психическото ми състояние далеч не бе добро, аз не можех да не забележа тази удивителна трансформация в областта на половите ми органи, които преди функционираха по най-обикновен начин. Тази област сега се намираше в непрекъсната възбуда, продуцирайки в изобилие живителната течност, необходима за нарасналите нужди на мозъка и нервната система. След няколко дни наблюдение в главата ми премина мисълта, че благодарение на продължителната практика на концентрация в мозъка ми се е отворил някакъв недостатъчно развит център и че играта на потоците жизнена енергия, която ярко се усещаше, не беше нищо друго освен опит на организма да контролира възникналата ситуация. Беше ми ясно също, че в дадения случай организмът ми използва най-мощния източник на жизнена енергия – тази субстанция, която винаги се намира в областта , управлявана от Кундалини.

Няма съмнение, че през дългите години, докато бурният поток ме носеше, животът ми висеше на косъм. И само благодарение на това, че всички мои желания бяха управлявани от невидима ръка, аз не се разбих в тези остри камъни, лежащи на пътя на потока. Често, в очакване на съня, чувствах как поток от мощна жизнена енергия се носи през корема и гърдите ми, нахлува с оглушителен шум в мозъка ми, където се излива като проливен дъжд, предизвиквайки усещане за трескаво движение в областта на половите органи и основата на гръбнака.

В такива минути инстинктивно чувствах, че в мен се води борба между живота и смъртта, в която самият стопанин на тялото остава само безучастен свидетел, безсилен да предприеме каквото и да било. Нищо не предава по-добре моето състояние от картината, нарисувана от древен художник, на която са изобразени Шива и Шакти. Шива лежи неподвижно по гръб, а Шакти безпощадно тъпче безжизненото му тяло в своя танц. Така и аз, съзнателен свидетел и собственик на плътта, бях изтикан на заден план и предаден на милостта на ужасяващата и велика сила, която правеше с тялото ми всичко каквото поиска, без да сметне за необходимо по някакъв начин да ме уведоми за своите действия. Затова имах пълното основание да предполагам, че ситуацията, която е отразил авторът на тази символична картина, е сходна с моята.

Пълната безпомощност на адепта при пробуждане на Кундалини и неговата зависимост от милостта на Шакти – космическата жизнена енергия, беше постоянна тема на химните на изтъкнатите йоги от древността. Само Шакти, като висша властителка на тялото, е способна да надари своите поклонници (тези, които й се кланят с истинска преданост, посвещават й всичките си помисли и действия) с трансцедентални знания и необикновени сили. Всички тези текстове присъждат на Кундалини мястото на царица и архитект на живия организъм, притежаващ властта да го извайва, преобразява и даже разрушава по своя воля. Но по какъв начин се осъществява това в съответствие с биологичните закони, управляващи човешкото тяло, никой даже не се е и опитал да обясни. Безусловно, това не може да се случи мигновено, сякаш замахваме с вълшебна пръчица, нарушавайки причинно-следствената зависимост. Аз смятам, че даже в тези случаи, когато се наблюдава, както ни се струва, внезапна духовна трансформация, достатъчно дълъг период от време в тъканите и клетките на организма стават постепенни изменения.