публикувано 18.02.2015 от Камелия Хаджийска в Споделено
 
 

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Гопи Гришна

Гопи Гришна

От книгата на Гопи Кришна: „Кундалини – еволюционната енергия в човека“

Превод от руски: Петя Стоянова


Наблюдавайки всеки ден своя организъм, аз имах всички основания да предполагам, че в него става процес на трансформация. Но целта на тази трансформация оставаше неясна за мен. Единственото, което можех да предположа, е, че мозъкът ми и нервната ми система постепенно преминават в състояние, което дава възможност да се постигне разширение на съзнанието, характерно за йогите и мистиците, намиращи се в транс. Моето съзнание и без това претърпя разширение от момента на пробуждане на Кундалини (за което нито за минутка не забравях и което стана причина за моите невероятни страдания). Обаче настоящият процес на разширяване на ума предвещаваше преход към ново ниво, в което връзките, свързващи тялото и духа, напълно изчезват, предоставяйки на последния възможност за свободен полет в пространството на нефизическия свят, за да се върне след това към обичайното състояние обновен и укрепнал.

Такава беше моята представа за свръхчувствения опит, повлияна от книгите, разказващи за духовни люде и описващи екстатични преживявания. Но ако не се смята това блажено видение на собствената ми променена личност, което ми се яви два пъти в самото начало, между мен (привързания към земята и зависещ от всевъзможни страсти, желания, физически потребности, глад, студ и болести) и онези късметлии, изпълнени с щастие, незнаещи страх, защитени от болка и пребиваващи в екстаз, нямаше нищо общо. В умствен и морален аспект бях същото същество, каквото и преди – обикновен човек, неспособен да се сравни с тези гиганти на духа, за които четях.

Аз никога не пропусках възможност да изучавам своите симптоми. Не успях да забележа никакви други промени в себе си, освен променливите нервни потоци и сияния, които усещах както вътре, така и отвън. Светенето, което усещах в последно време навсякъде, където и да се намирах, ми оказваше ободряващо въздействие. Това придаваше на странния ми опит нюанс на възвишеност. С мен, безусловно, ставаше някаква трансформация и това в известна степен ме приближаваше до избраниците, макар че във всяко друго отношение с нищо не се отличавах от обикновения човек. И все пак не мога да закрия очите си пред това, че страданията, паднали се на моята участ, значително превъзхождат по мащабите си постигнатите резултати. За това нямаше никакво разумно обяснение, освен че по силата на някакви физически и психически недостатъци процесът на пречистване, през който преминавах, внезапно се прекъсна, което ме направи да изглеждам като кандидат в „Йога Брихста” човек, опитващ се да постигне висши нива в Йога, но оказал се неспособен за това.

Годините минаваха, аз не забелязвах в себе си никакви нови признаци на духовно развитие или на морален и интелектуален ръст, което трябва да е характерно за личностите, в които Кундалини запалва свещения огън. Затова все повече се убеждавах в неутешимата мисъл, че не ми достигат нужните умствени и физически качества. Но доколкото активността на светещата сила не отслабваше, хранех надежда, че в един прекрасен ден ще бъда възнаграден, ако не с висша, то поне с някаква забележима благодат.

Физически станах почти същия като преди – здрав и издръжлив, способен упорито да понасям глад, жега, студ, изтощителна умствена и физическа работа, а също и безпокойство и дискомфорт. Единственото, което понасях тежко, беше недоспиването. Недостигът на сън винаги ме довеждаше до потиснато настроение и това състояние можеше да продължава по няколко дни дотогава, докато не успявах да се наспя. В такива дни усещах, че мозъкът ми не получава достатъчно енергия, необходима за поддържане на разширяващото се пространство на съзнанието.

По време на сън не се наблюдаваше понижаване на активността на лъчистите потоци жизнена енергия . Сънищата бяха толкова живи и ярки, че в тях живеех в сияещ свят, в който всеки предмет блестеше ослепително на невероятно прекрасен фон и на мен ми се струваше, че витая в небеса, населени с доброжелатели. Последното, което обикновено виждах преди да се събудя, беше неземен пейзаж или фигура, обвита в ослепителна светлина. Виденията бяха толкова ярки, че обкръжаващият ме свят, в който се оказвах след събуждане, ми изглеждаше тъмен като в рог. Картините на тези прекрасни сънища се запечатваха в паметта ми и стояха пред вътрешния ми поглед по цял ден, изпълвайки душата ми с топли чувства. Всяка следваща нощ носеше със себе и продължение на предишните сънища.

Ефектът на сияние, толкова изразен в съня, присъстваше и в будно състояние, но в по-леко изразена форма, и в същото време чувството на екзалтация напълно отсъстваше. Отчетливо усещах как слизам от по-високо ниво на по-ниско и отбелязвах свиване на околното пространство сякаш от необятни простори попадах в малка стая.

Съвършено очевидно е, че трансформацията на личността, ставаща в съня, се осъществяваше благодарение на определен физиологичен процес, въздействащ върху всяка част на тялото. По време на сън честотата на пулса беше значително по-голяма, отколкото през деня. Проверявах това, притискайки пръсти към пулсиращата артерия всеки път, когато се пробуждах през нощта. Понякога пулсът ми беше толкова учестен, че започвах да се безпокоя. Силните и чести удари безспорно бяха следствие от активиране на метаболизма и процесите, ставащи в кръвоносното русло и клетките – причина за всичко това беше въздействието на потоците жизнена енергия, струящи по цялото ми тяло.

Отсъствието на познание по физиология не е давало възможност на адептите от древността да свържат психологичните и физиологичните реакции, предизвикани от активирането на Кундалини. Аз също изпитвах недостиг на знания, но благодарение на това, че в наши дни не е трудно да се сдобиеш с основни сведения във всяка област на науката, и на това, че наблюдавах своето състояние ден след ден в течение на много години, успях да направя определени изводи и критично да оценя последствията от неочакваната трансформация на своя организъм.

Стигнах до извода, че необичайната активност на нервната система и мозъка е характерна за всички случаи на свръхествествено духовно и психично развитие. Тя се проявява в малко по-малки размери в гениите и още по-малко е изразена в хората, надарени с изтъкнати интелектуални способности. Внезапното активиране на неправилния нерв може да завърши с умопомрачение, невроза или други трудно диагностицируеми и трудно лечими психични разстройства. Кундалини, както става ясно от описанията на авторите от древността, свидетелства за развитието (понякога спонтанно, а по-рядко – възникващо в резултат на специални психофизически упражнения) на необичайни духовни и психични сили, асоциирани с религията и свръхестественото. В мен нямаше и най-малко съмнение в това, че постоянно усещаното бързо движение в основата на гръбнака, оказващо влияние на нервните възли в тази област, показваше, че там е започнал да функционира скрит орган. Контролиран от невидим механизъм, той преработваше спермата в течност, надарена с особена сила, която, преминавайки по нервите, постъпваше в гръбначния и главния мозък. Дълго време се намирах във властта на представата, че светенето в моята глава, както и мощните потоци нервна енергия, преминаващи през цялото ми тяло, са били породени от сублимираната сперма. Но с течение на времето промених мнението си. Активирането в областта на репродуктивните органи не беше единствената трансформация, през която преминавах. В мозъка и другите нервни центрове ставаха съответни изменения. След кризата движението на светлоносните потоци престана да носи хаотичен характер, в него започна да се забелязва определена цел, което свидетелстваше за това, че целият ми организъм е претърпял радикална промяна и неговите низши части също са се включили в този процес.

Въз основа на тези факти постепенно стигнах до извода, че в човешкото тяло се извършва еволюционен процес, изразяващ се в развитието на мощен високочувствителен център на съзнанието в теменната област на мозъка. Разположението на този център му позволява да управлява всички части на мозъка и нервната система, осъществявайки пряка връзка с репродуктивните органи посредством канала на гръбначния мозък. В организма на обикновен човек този зараждащ се център употребява за своето захранване сперма в такова нищожно количество, че това не оказва никакво влияние на функцията на репродуктивните органи. Формиращият се център на индивидите, стоящи на високо ниво на еволюционно развитие, използва за своята жизнена дейност топлина в значително голям обем, екстрахирайки я посредством нервните влакна от тъканите на организма. Ако този център започне да действа твърде рано, когато мрежата на нервните влакна още не е достигнала нужното развитие, а нежните клетки на мозъка не са се приспособили към новите условия, резултатите могат да се окажат катастрофални. Фините тъкани на организма могат да бъдат повредени, което се проявява в необясними болести, безумие и смърт. Единственият начин да се избегне катастрофата в такива случаи е – да се използва нектарът, съдържащ се в спермата, за храна на мозъка и основните жизнени органи. Благодарение на това повредените и умиращите клетки се възстановяват.

При този процес целият организъм функционира по удивителен начин, което не може да не предизвика страх и в най-смелото сърце. Оказвайки се между стария и новия (още не напълно завършен) център на съзнанието, субектът, неподготвен за това, губи контрол над своите мисли и действия. Заставайки лице в лице срещу собствения си разбунтуван ум, неуправляеми чувства и нарушената работа на органите, той чувства, че целият свят се е преобърнал с главата надолу, а самото негово съществуване може да се сравни единствено с най-фантастичен сън. Именно затова древните мастери по Кундалини-Йога са настоявали учениците да притежават изключително здраво телосложение, да могат да контролират чувствата и желанията, да могат да контролират работата на вътрешните органи, и най-важното – да се отличават с изключителна целеустременост и воля, необходими за пробуждане на Шакти. В съвременния свят е много сложно да постигнеш безукорно състояние на ума и тялото, но и абсолютно необходимо, за да се защити мозъкът от непосилно претоварване. Не е чудно, че в древността са наричали всеки, който се е захващал с опасната задача преждевременно да събуди Кундалини, „Вира”, което означава герой, а самата практика е носила името „Вира Садхана”, или „героична задача”, предизвикваща възхищение даже у аскетите, безразлични към физическите мъчения и смъртта.

В никакъв случай не бива да се мисли, че промяната на психическите процеси и състоянието на нервната система, предизвиквайки главозамайващ ефект и сътресение на целия организъм, ще продължи само кратко време, за да може човек, овладявайки открилите се в него способности, да се върне към обичайния си живот. След пробуждане на Кундалини адептът се оказва в пълно нейно подчинение и се пренася в нов свят, който е толкова далеч от предишния, колкото и сънят – от реалността. Свръхчувствителното състояние на нервната система и мозъка, предизвикано от дейността на силата, подготвяща ги за състояние на висше възприятие, а също и от процесите на изцеление на повредените от невероятното натоварване тъкани, може да продължи без отслабване дълги години. Обаче с времето човек все повече свиква с изискванията на тази нова сила.

Сънят, когато умът почива, а тялото бездейства, се явява най-доброто време за оздравителни и възстановителни процеси, нуждаещи се от допълнителната енергия, която се разсейва в периода на активна дейност. Това се проявява в прилив на голям обем лъчиста жизнена енергия към мозъка и влияе на съдържанието на сънищата. Всяка клетка на мозъка получава енергия, хранейки се с фина субстанция, произведена от репродуктивните органи, което дава възможност на тъканите да поддържат необходимата степен на активност за работа на новооткрилия се център на висше съзнание. Саморегулиращият се механизъм, опитвайки се отчаяно да се приспособи към неочакваната метаморфоза, използва всяка възможност, за да внесе в организма необходимите изменения, независимо от съпротивлението от страна на „его”-съзнанието, което редуващите се състояния на сън и бодърстване подмятат ту нагоре, ту надолу, буквално като вълни на бушуващо море.

Ето защо придавам на своите сънища особено значение и считам, че от момента на пробуждане на Кундалини до ден днешен те са били най-прекрасната черта на моето съществуване.