публикувано 04.10.2011 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

В сърцевината

Автентичността е израз на достигането до най-вътрешните пластове на нашата същност и спонтанното им изразяване във външния свят. Затова, когато говорим за автентичност, е добре да различаваме реакциите, които идват от периферията на нашата същност, от реакциите, които идват от сърцевината. Често пъти бъркаме кое поведение е автентично, защото търсим доказателствата за него в истинността на емоционалните ни реакции, но всъщност истината може да е много по-различна. Имам предвид истината на най-вътрешната ни същност…

Това е така, защото повърхностните пластове на нашата самоличност, които са резултат от обуславянията на външната среда, са станали такава здрава част от нашето несъзнавано, че не се усещаме, например, когато реагираме на дадено житейско обстоятелство по много сходен начин на този, по който би реагирала майка ни или баща ни. Това често е начин, който не харесваме особено много, но ни е трудно да забележим, че ние самите го проявяваме и ако реакцията ни е силно емоционална, това изглежда автентичност. Да, това по някакъв начин е нашата автентична реакция, но само на този етап от нашето осъзнаване. Добре е да си я признаем, добре е да изследваме откъде идва и да продължим напред – там, където сме все повече самите себе си – в по-голяма степен осъзнати по отношение на изборите които правим, когато реагираме спрямо външните обстоятелства.

По-долу е снимка на диаграма от една книга за автентичното лидерство- „True North“, която наскоро прочетох, с автор Бил Джордж. Той я е озаглавил „да обелиш лука“ и в нея по много образен начин той показва как изглежда този процес на вървене от периферните пластове от нашата самоличност към сърцевината – там където е Автентичния Аз.

Както се вижда, в периферията са неща като външния вид, езикът на тялото, стилът на лидерство, облеклото. Следват силните и слабите ни страни, нуждите и желанията. Ако продължим и стигнем до следващия пласт откриваме нашите ценности и мотивация. Най-близкият пласт до Автентичното ни аз обхваща най-чувствителните зони – там, където е нашата уязвимост, нашата Сянка, слепи петна и лежаща в основата на живота ни житейска история (основана на фактите от нашата уникална биография – най-вече семейната).

Наистина ми харесва този модел на Автентичното аз, защото показва по много недвусмислен начин цената, която трябва да платим, за да заживеем автентичен живот. А тя е да можем да показваме и своята уязвимост пред външния свят, да бъдем осъзнати, както за слепите си петна – тези, които другите хора виждат в нас, но ние не виждаме, но и за своята Сянка – това, което нито те, нито ние, можем да видим в себе си, но то е там – в нашето несъзнавано. Също така – да можем спокойно да споделим своята житейска история и нещата, от които иначе бихме се срамували, преди до достигнем автентичния си Аз, сега да са източник на дълбочина, житейска мъдрост и състрадание. Когато достигнем до нивото на автентичноста, за нас вече няма нищо срамно – има само житейски опит, който ни е направил по-любящи, по-силни… и по-смирени. Това е тайната на въпроса как да бъдем себе си – това, че до автентичността не може да се стигне без смирението. Именно то ни позволява да бъдем себе си, защото да бъдем себе си означава и да показваме своята слабост, грешки, уязвимост. Означава човешкост.

За мен, автентичността е наградата за човека, който:

  • е решил, че най-важното в живота му е да бъде себе си, а не да се харесва на другите и да отговаря на външните очаквания;
  • затова е започнал да се осмелява да поема рискове, които често водят и до отхвърляне от същите тези други хора (първата фаза на автентичното лидерство се нарича rubbing up against the world – нещо, което в превод звучи горе-долу като да се ошлайфаш докато вървиш срещу света:).
  • опознал е себе си, такъв какъвто е – със своите силни страни и слабости, със своите ценности и нужди, със своите страхове и вътрешни рани;
  • приел ги е с любов- т.е. със състрадание към себе си и към другите хора, на които подобни неща не са им чужди;
  • и е започнал да изразява своята същност цялостно и спонтанно, водейки се от нуждата да изразява своята вътрешна същност без да я нагажда спрямо очакванията на другите.

Цикълът се затваря. Той започва с едно желание да престанем да живеем живота си съобразно очакванията на другите, а да сме водени от целите и нуждите на собствената ни Душа, и завършва с изразяването на всичкото това, което в този процес на търсене на себе си сме открили, дори и да не се хареса от другите. Между началото и края обаче има дълъг процес – това е процесът на преминаване от периферията към сърцевината на нашата самоличност и именно тук можем да се объркаме по отношение на автентичността. Затова и реших да споделя това сега с вас.

Камелия