публикувано 11.12.2012 от Камелия Хаджийска в Воинът на светлината
 
 

Вторият фалшив идол – идеалите и стандартите на обществото

От разбирането, че няма такова нещо като  „действителна действителност“, когато говорим за социални и психични факти, произтичат редица важни практически последствия. За някои от тях вече споменах в предишната публикация за „действителност от първи и от втори порядък“ – такива като възможността да открием друга действителност, която е лечебна за нас, защото носи ресурси за намиране на решения, както и нарасналата толерантност към чуждите гледни точки и произтичащата от това човешка зрялост. Сега искам да обърна внимание на едно още едно от тях – свободата.

Става дума за свободата от социалния страх, пораждащ конформизъм, чрез подлагане на съмнение на това, което другите ни казват, че е правилно и което до този момент сме възприемали безвъпросно и безкритично като истинска действителност. Доминиращият в момента консенсус в обществото за това какво е правилно е какво не е, е време да бъде променен, защото отразява средностатистически нива на психично здраве, които имат нуждата да бъдат осъвременени. Съобразяването и адаптирането към очакванията и правилата, наложени ни от другите, често е за сметка на доверието в собствените ни преценки и ограбва вътрешното ни чувство за достойнство и обич към себе си.

Дон Мигел Руис нарича същото това нещо на сътворяване на нова действителност „изкуството на сънуването“ и което в същността си не е нищо друго освен излизане от кошмара на колективното сънуване (наричан от него Митоте) и създаване на свой собствен сън, основан на по-любящи споразумения със себе си. Според него, за да се случи то е необходимо да подложим на съмнение всички тези вярвания, които сме наследили от другите, докато сме били малки и които са ни учили да се страхуваме и да чувстваме, че не сме достойни. Същото послание, макар с други думи, отправя и Памела Крибе, определяйки идеалите и стандартите на обществото като вторият фалшив идол по пътя към предаването като начин на живот.  По-долу го споделям с надеждата, че и вие, подобно на мен, можете  да усетите съдържащата се в него огромна свобода и творческа сила и която за мен е вдъхновяваща.

„Друг фалшив бог, който те отдалечава от твоята истинска духовна енергия е „обществото“: стандартите и ценностите, които контролират твоя социален свят и са ти предадени чрез твоето възпитание, образование и работна среда. Много от социалните идеали са вкоренени в страха, в нуждата да контролират и структурират живота така че да стане спретната и подредена площадка. Много правила на поведение са вдъхновени не толкова от това, което хората наистина чувстват и преживяват, а според това как това изглежда отстрани.

Да се опитваш да живееш според такива външни стандарти на поведение може да породи голямо напрежение върху теб. Помисли си за страха, че „не можеш да напаснеш“, че не си постигнал достатъчно, че не си достатъчно хубав, че нямаш взаимоотношения и т.н. Като се сравняваш с нереални образи на успех и щастие, твоята творческа енергия засяда и вече не се чувстваш у дома си в този свят. Поради всички тези „трябва“ и „не трябва“, които са ти станали като втора кожа, ти трудно се осмеляваш да изследваш своята истинска творческа същност. Страхуваш се да не излезеш извън коловоза. Но точно тази истинска духовна енергия, енергията, която иска да тече уникално през теб е тази, която е толкова приветствана на Земята! Това е тази част от теб, която е предназначена да доведе до трансформацията на съзнанието на Земята точно сега.

Да се свържеш със своите творчески импулси и да ги изразиш по своя уникален начин често изисква да се отклониш от социалните цели и идеали. Това може да е случай, в който твоят естествен ритъм на изследване на себе си и след това изразяване на това кой си ти на материални ниво, не съвпада с програмата на обществото за това как и кога да постигнеш определени неща в живота си. Ти може първо да преминеш през дълъг процес на опознаване на самия себе си на по-дълбоко ниво без да постигаш или да произвеждаш нещо на външен план. Докато това може да изглежда неефективно и неуспешно за хората, ти може би работиш твърде усилено на вътрешното ниво, разкривайки много ценни неща за самия себе си. Дай си време, за да откриеш кой си ти наистина, накъде твоята естествена енергия те носи, и да го интегрираш това в твоето емоционално и физическо тяло. Не обръщай внимание на външния успех. Фокусирай се върху доброто и правилното за теб самия, това което те прави релаксиран и вдъхновен. Ако намериш този начин на живот и преживееш вътрешен мир и тишина, ти по най-лесния начин ще влезеш в контакт с твоята истинска душевна енергия.

Има много страх в хората за това какво обществото диктува и очаква от тях. Странното нещо е, че това „общество“ като такова не съществува. Това, което ние имаме, са много хора заедно, всеки един със своите искрени копнежи и техните дълбоко установени страхове. Всеки копнее да бъде свободен в най-дълбокия смисъл на тази дума: просто да бъде този, който е без страха, че ще бъде осъден от „другите“.  Затова помисли си отново дали отдаваш голямо внимание на това, какво другите мислят за теб. Ти, всъщност, също ставаш най-големия техен враг след като се съобразяваш с техните правила и се страхуваш от тяхното осъждане, ти поддържаш фалшивите идеали живи и удушаваш и двама ви още по-силно. Ти ставаш „обществото“ за някой друг.

Ти си този пример, когато истински заставаш зад себе си, вслушваш се отблизо в своите чувства и живееш съобразно с тях, свободен от оценките отвън. Тези оценки са родени от страх, не от любов, и често са базирани върху стари правила и кодекси, така че никой дори не си спомня техния истински произход . Тези стари правила, които вече нямат връзка с човешкото сърце, чакат да бъдат трансформирани отвътре от хора, които се осмеляват да отворят нови перспективи. Обществото те чака – то е в очакване на идеали, които вдъхновяват и които помагат на хората да се свържат с техните сърца и техните истински желания. Вие допринасяте за колективната трансформация на съзнанието като станете пример за любов вместо на последовател на страха.

Осмели се да поканиш игривата детска част от себе си. Влизай в контакт със своето вътрешно дете често: то знае много добре какво иска. Често пъти ти почти не можеш да чуеш какво твоето сърце истински копнее и се чувстваш сякаш си загубил своята страст. Това е защото не позволяваш на вътрешното си дете да играе, фантазира и мечтае. Когато измерваш себе си според външни кодекси (какво е подходящо за твоята възраст, пол, социален произход) ти ограничаваш себе си и не позволяваш на детето, на мечтателя и на визионера да те поведе отвъд тези ограничения и да те свърже с „вътрешния ти кодекс“.

…Колкото повече ставаш свободен от фалшивите богове, които те правят малък и уплашен, толкова повече ти заживяваш с чувството на свобода и предаване на сърцето, и толкова повече вселената ще те подкрепя и осигурява със средствата необходими да доведат страстта ти до разцъфтяване.“

Памела Крибе, с.20-22, от книгата „Heart centered living – Messages inspired by Christ consciousness“

 

Коментар: Тази публикация е от категорията „По пътя на Духа“ в игрите на синхроничност. Ако идва сега при вас по принципа на случайността, вижте дали не е време за повече свобода в живота ви. В края на краищата животът ни губи своята истинска ценност, ако го живеем в страх от чуждото мнение и разочарованието на другите. Свободата е енергията на идващата епоха на Водолея и, както казва дон Кихот на Санчо Панса, тя се намира на върха на острието. Тя не е нещо, което по детски трябва да чакаме да ни дадат, а акт на осмеляване и заявяване на нашата вътрешна истина. Вярвам, че всички ние участваме в създаването на една нова и по-хуманна действителност, така че сънят на идващите поколения след нас бъде по-спокоен.

Камелия