публикувано 21.11.2011 от Камелия Хаджийска в По Пътя на Духа
 
 

„Висше отклонение“

Една от целите на хуманистичната психотерапия е да подпомогне свързването на човека с истинската му същност. Тъй като това е една моя любима тема, за мен беше истинско удоволствие да прочета статията на Хауърд Саспортас за „Страхът от величието“, откривайки нови детайли от нейната теория. Такива като понятието на Маслоу за „висшето отклонение“.

За да стане ясен този термин, ще трябва да се въведе един друг – Висшето Аз, което е различно от Автентичното Аз по това, че отива още по-надълбоко и включва и Душата – нашата духовна и неумираща същност. То е крайната цел на индивидуацията в Юнгианската анализа, тъй като едновременно обхваща най-интимната ни същина и онази част, която е универсална и която Карл Роджърс определя по друг начин – „колкото по-дълбоко навлизате в собствената си същност, толкова повече откривате цялото човечество.“

„Ако вашата осъзнатост е трайно установена във висшето Аз, бихте могли да бъдете наречени просветлено или реализирано Създание. Просветените хора все още функционират, осъзнавайки собствената си индивидуалност, но заедно с нея има и също толкова силно усещане за единството им с останалата част от сътворението. Универсалността не изключва индивидуалността.“ Х. Саспортас

Именно по пътя към това състояние на висша осъзнатост, в която ние сме едновременно отделни и свързани, индивидуални и универсални, и което се нареча Висше или Трансперсонално Аз, се случва това, което Маслоу нарича „висше отклонение“, а Саспортас го представя така:

„Някои хора свързват чувства като радостта, блаженството или универсалната любов с Висшето Аз. Но възприятието за Висшето Аз не е непременно изпълнено с екстаз или интензивна емоция. Общуването с Висшето Аз по-скоро се изживява като състояние на дълбока тишина или спокойствие… Съзнавате, но няма какво да осъзнаете, освен самото съзнаване… Не мислите за любов, нито усещате радост. Вие просто сте.

Но докато се приближавате към това Аз, вие преминавате през нещо, познато като свръхсъзнателни измерения на психиката, място, излъчващо чувства като радост, универсална любов и блаженство… Колкото и цялостно или съвършено да изглежда това състояние, строго погледнато, то не е преживяване на вашето Висше Аз, а свръхсъзнателен опит. Както вече казах, Висшето Аз е преживяване на чисто съществуване и се усеща просто като спокойствие и ведрост. И напротив, преживяването на свръхсъзнателност е по-възторжено от възприятието за Аз… Така че в сравнение с Чистото Аз, свръхсъзнанието е по-живо и активно…

Някои хора в пътуването към Висшето Аз се отклоняват и започват да се идентифицират със свръхсъзнателни качества, погрешно смятайки че те са Аз… Макар че звучи добре, хората, които твърде много са се привързали към тези качества (колкото и положителни да изглеждат подобни неща), не преживяват действително истинската неограничена и безкрайна природа на Висшето Аз. Маслоу нарича това „висше отклонение“. Виждате го сравнително често – хора, поели по духовна пътека, твърде много затъват в свръхсъзнанието и прекалено много се ангажират с много неща от психичен тип или чуват как им говорят ангели и гласове, или навсякъде им се привиждат разни неща. Идентифицират своето Аз със съдържанието на свръхсъзнанието вместо с Висшето аз и живеят мислейки се за въплътената Любов или за преродената Мъдрост. Но ако смятате, че сте самото въплъщение на любовта или мъдростта, вие не преживявате Висшето Аз, защото то е безсъдържателно. В подобни случаи Аз извлича идентичностат си от някакво свръхсъзнателно съдържание“.

Това е малко дълъг цитат, но за да бъде правилно разбран, трябваше да бъде точно такъв. Тъй като аз самата познавам доста хора, тръгнали по духовната пътека, които вярват, че духовната цел е постигната като преживяват състояния на върховна радост, екстаз и любов, сега реших да споделя този откъс. Знам, че по пътя към духовността има много капани – и този – на „висшето отклонение“ е един от тях. Може би, като знаем за него, по-лесно ще можем да се предпазим?

Камелия