публикувано 05.01.2011 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Бягащата с вълци

Препоръчвам ви тази книга – „Бягащата с вълци“, автор Клариса Пинкола Естес!

Наскоро получих едно писмо от една моя приятелка, която много ентусиазирано ми пишеше за тази книга и ми препоръчваше и аз да я прочета. Пишеше, че след като започнала да я чете, не спряла цяла нощ и че книгата я накарала  „да погледна по нов начин на тези стари истории, които си мислех, че познавам и разбуниха емоции и намерение да променя нещо в живота си и още много други работи….“  Много добре разбирах нейния ентусиазъм, защото навремето тази книга оказа силно въздействие и върху мен (чела съм я два пъти!). Тя е от онези книги, които наистина много ми харесват и нямам никакви колебания да ги препоръчам. Освен, че авторката е обучавана в традицията на Юнгиаската аналитична психотерапия (а това е една от най-любимите), тя е очевидно е и жена с много мъдрост (а мъдростта също едно от най-любимите ми). Та тази авторка, съвсем в традицията на Юнгианството, представя динамиката на психичния живот на жената през призмата на архетипите, заложени в нейната  психика и най-вече „архетипа на дивата жена“. Чрез преразказването и интепретирането на различни приказки – някои от тях доста известни, други – не толкова, тя описва този аспект от психичния живот на жената, който е изключително важен за пълноценното й съществуване, но който е дълбоко потъпкан и неизразен за огромната част от жените – аспекта на неопитоменото, близкото до инстинктите, свободното.

Както пише Клариса Естес: „Дивите животни и Дивата жена са застрашени видове. В миналото женската природа е била ограбвана, потискана и насилствено преобразявана. В продължение на няколко хиляди години тя е била опустошавана като дивата природа, заточавали са я в най-затънтените кътчета на женското психе. Духовните владения на Дивата жена са били плячкосвани и опожарявани, обиталищата й са били поругавани, а естествените й цикли – натъпквани в калъпа на чужди й ритми за удоволствие на други.“ Както виждате,  езикът на книгата е силно поетичен и метафоричен, докосва струната на дълбоко потъпканото и помага да се свържем с дивото в нас – за да намерим сили да го изразим в живота си. Ако нямаме мъдростта обаче, дивото би се проявило нъвън по много опустошителен начин. Затова тази книга е мъдра книга. Винаги ме е впечатлявало как Клариса Естес е успяла да представи една относително доста сложна психологическа теория по начин, който не я опростява  и същевременно езика, който използва, дълбоко докосва и вълнува нас, жените, които я четем.  И няма как да бъде другояче. Дивата жена в нас не само е една много дълбоко потъпкана част от нас самите, но и тази част, която отдавна чака да бъде разпозната и изразена по позитивен начин в живота ни. Именно най-дълбоките аспекти на женското в нас са свързани с нея.

Ако това предложение за тази книга стига сега до вас, ако все още не сте я чели, ако това, което по-горе ви заинтригува – може би е време да събудите Дивата жена в себе си… и да я намерите вратата, през която да я поканите в живота си.

„Това е книга с поучителни женски истории, разположени като крайпътни камъни. Прочетете ги и ги обмислете, за да се освободите сами, да дадете воля на обичта към себе си, към животните, земята, децата, сестрите и към любимите. Веднага трябва да ви уверя, че вратите към света на дивата същност са малко, но са безценни. Ако имате дълбог белег, той е врата. Ако силно обичате небето и водата, и това е врата. Ако копнеете за по-дълбок, пълноценен, естествен живот, и това е врата“.(К.П.Естес)

От мен идеята за книга, която отваря врати – от вас – изборът дали ще влезете през тази врата:)!

Камелия