публикувано 23.02.2011 от Камелия Хаджийска в По Пътя на Духа
 
 

Божият олтар

Ако вече сте се запознали с модела на когнитивната психотерапия (АВС), ще ви е лесно да разпознаете удивителното сходство между него и текста по-долу. Той е от книгата на Мериън Уилямсън „Завръщане към любовта“, но той прилича на безброй много други текстове от автори, пишещи през перспективата на духовността.

„Мислите са като информационни данни, заложени в компютър, които се регистрират върху екрана на живота ви. Ако не ви хареса онова, което виждате на екрана, няма смисъл да се опитвате да го изтриете. Мисълта е причина; опитът е последица. Ако не ви харесват последиците в живота ви, трябва да промените същността на вашето мислене. Любовта в мислите ви ражда любов и в живота ви. Това е значението на Рая. Страхът в мислите ви ражда страх и в живота ви. Това е значението на ада. Промяната на начина, по който мислим за живота, предизвиква промяна на преживяванията ни. Да кажете: „Господи, спаси ме от ада“ означава: „Господи, спаси ме от страшните мисли.“ Божият олтар е човешкият ум. Да „оскверните олтара“ означава да го напълните с мисли без любов.“

Посланието и тук – както и при АВС моделът – е същото: Мислите са основната тъкан, от която е изградена нашата реалност. Ако искаме да променим реалността, в която живеем, е нужно да променим начина, по който мислим. И, ако вместо на когнитивен психотерапевт, сме попаднали на духовен консултант, начинът за промяна на тези мисли може да заеме и формата на… молитва. В този случай молитвата може да изглежда и по този начин:

„(Когато) се забърквах в някаква ужасна каша си спомнях, че всичко от което се нуждая е чудо, „промяна на възгледа“. Започвах да се моля: „Господи, моля те, помогни ми. Излекувай ума ми. Там, където мислите ми са се отклонили от любовта – ако съм била властна, манипулативна, алчна или амбициозна – каквато и да е, нека да видя нещата по различен начин. Амин.“ А Вселената чуваше това и „Хоп“, ето го моето чудо. Преобразени отношения, изгладени недоразумения. Но после аз се връщах към старите страхове, които ме бяха повалили на колене предния път, и повтарях грешката. Забърквах се в някаква емоционална катастрофа, отново се оказвах на колене, пак молех Господ за помощ и отново се връщах в лоното на трезвия разсъдък и мира. Накрая, след много повторения на този очукан сценарий, си казах: „Мериън, следващия път, когато се окажеш на колене, защо просто не си останеш в това положение?“… Нека не се молим за нова работа, нова връзка или нова тяло. Нека се молим за нов живот.“ (цитатът е от същата книга).

За разлика от когнитивната психотерапия тук мисленето се променя не чрез изследване на погрешните вярвания и замяната им с мисли, които са по-близки до реалността, а чрез смирена молитва към Бога. Защото самата молитва е новото мислене. Когато в нашето мислене се появи идята за Бога и съпътстващото го усещане за смирение, всичко останало се преподрежда и си идва на мястото. Да мислиш с енергията на молитвата означава да мислиш с енергията на смирението, упованието, вярата, надеждата и любовта. Да допуснем в мислите си идеята за Душата и да подчиним всичко в живота си на нея, означава промяна на мисловния ни модел в най-голяма степен. Означава трансформация – един наистина нов живот, защото между нас и външния свят има вярване, което може да устои и на най-големите превратности в живота – това е вярата в Бога (Вселената, Космическия разум, Енергията и пр. имена, които ви харесват повече). Тогава всичко, което се случва, придобива смисъл и ни обгръща с мислите за любовта. И така създаваме Рая.

Камелия