публикувано 05.02.2012 от Камелия Хаджийска в Споделено
 
 

Балансът между даване и получаване

Ето още нещо от теорията на семейните (или системните) констелации и техния създател – Берт Хелингер. Тъй като нагласата ми е да споделям в сайта неща, които не са толкова популярни за интересуващите се  в областта на психотерапията и духовността, сега с удоволствие споделям тази гледна точка, тъй като тя е малко по-различна от останалите. Вие можете да се съгласите с нея, може и да я отхвърлите, но със сигурност си заслужава човек да се замисли върху нея.

Както вече споделих в статията за Личната съвест, една от трите основни нужди, които поддържат в здравословно състояние човешките взаимоотношения, е балансът между даване и вземане. Това нещо, което е толкова просто на пръв поглед, обаче, може да се окаже не толкова просто, защото даването и вземането заемат много форми и не винаги можем да видим доколко обменът между партньорите е балансиран. Тъй като най-разпространените форми на трудности на взаимоотношения между хората са взаимоотношенията в партньорството, по-долу става дума за баланса между даването и вземането именно по отношение на точно тази форма на съвместно съжителство – интимното партньорство, или брака.

Според Хелингер, едно от основните неща по отношение на този баланс е той да обхваща не само хубавото, но и лошото, което се случва между партньорите. С други думи – ако получим нещо хубаво, да върнем реципрочно, а ако получим нещо лошо, също да върнем реципрочно! Това, както се вижда, е доста различно от по-популярната нагласа да не отвръщаме на лошото с лошо. В християнството дори се казва, че ако ни ударят по едната буза, да обърнем и другата. Тук, обаче, твърдението е точно обратното – с малки, но съществени уточнения, а именно:

  • когато получим нещо добро, да отвърнем с добро, като дадем малко повече обратно – така увеличаваме възможността за задълбочаване на богатството на обмена на споделени позитивни неща в двойката;
  • а когато получим нещо лошо, да върнем с нещо лошо, но по-малко, отколкото сме получили – това дава възможност на двойката да възстанови баланса и да продължи напред; когато прегрешилият не получи възможност за изкупление или наказание, това пречи на тази двойка да има бъдеще.

Тъй като второто твърдение изглежда по-спорно, ще дам пример, за да стане по-ясно за какво става дума. Примерът е от същата тази книга, която цитирам тук – „Скритата симетрия на любовта“, и в него се разказва за мъж и жена, които се развеждат, защото жената се влюбва в друг мъж, но впоследствие, тя осъзнава, че всъщност повече обича мъжа си и иска да се върне при него, още повече, че през това време той все още е останал сам. Той вместо да отговори на въпроса й дали това може да се случи, отива при семеен консултант. Запитан какво точно очаква от тази консултация, той отговаря: „Аха-преживяване“ (т.е да получи инсайт във връзка с взаимоотношенията с жена си). За да съкратя по-дългата история в книгата, ще прескоча малко от процеса на самото консултиране и ще кажа, че въпреки готовността на жената да даде най-доброто от себе си, за да се върне, чувствата на мъжа остават непроменени – т.е. хладни и резервирани. Нещо се случва едва, когато терапевтът казва: “ Вероятно ти си бил дълбоко наранен от това, което е станало, когато твоята жена те е напуснала предишния път“. Тогава се появяват сълзи в очите на мъжа и терапевтът продължава: „Човек като теб, на когото нещо болезнено се е случило, често се чувства по-високо и това му дава правото да отхвърли другия… Срещу такава невинност, виновен човек няма никакъв шанс!“ В този момент широка усмивка се разлива на лицето на мъжа и за първи път той поглежда към бившата си жена. Терапевтът не пропуска да коментира, че това е неговото „аха-преживяване“, за което той е дошъл.

От горната история, надявам се, че става ясно, че основната причина да се включи в баланса между даване и вземане и лошото, което получаваме, е именно чувството за невинност, което човекът, който се чувства жертва в двойката, преживява, което му носи чувството за превъзходство и, което пречи на равенството в двойката за в бъдеще. По този повод Хелингер добавя, че също така е важно жертвата да даде възможност на прегрешилият да преживее своето изкупление и наказание като напусне привилегированата позиция на невинността.

По темата за баланса между даване и вземане, който е представен в тази книга, може да се пише и още – като например, че партньорите трябва да са готови да преминават през периоди на дисбаланс, за да може да дадат шанс на връзката да се развива, да е жива. Това е така, защото обикновеният баланс, прекаленото придържане към статуквото, се оказва вредно за позитивната динамика във взаимоотношението. Но засега ще спра, тъй като целта ми е скромна – да дам възможност да се знае за още една гледна точка – тази на системните констелации – към това, което помага на взаимоотношенията да бъдат успешни. И то се нарича баланс между даване и получаване – както в хубавото, така и в лошото, но в различни пропорции.

Камелия