публикувано 06.08.2012 от Камелия Хаджийска в Защо обичам Юнг
 
 

Архетипът на Цялостната личност и Христос

„Няма как да не говорим за Христос, тъй като той е живият мит на нашата култура, който независимо от историческото си съществуване олицетворява мита за божествения прачовек, за мистичния Адам. Той заема центъра на християнската мандала, той е господарят на тетраморфоса, т.е. на четирите символа на евангелистите, които означават четирите колони в трона му. Той е в нас и ние сме в него. Царството му е скъпоценната перла, заровеното в нивата съкровище, семето, от което ще поникне голямо дърво, и небесния град. Както Христос е в нас, така в нас е и неговото царство небесно“. (К. Г. Юнг в книгата си „ЕОН“, с. 47)

Влиянието на епохата на Рибите върху душевността и психиката на човека са тема на книгата „ЕОН, Изследвания върху символиката на цялостната личност“ на К.Г. Юнг . В нейния предговор създателят на аналитичната психология пише: „Както показва Апокалипсисът, повечето исторически спекулации за епохите и тяхното разграничаване винаги са били повлиявани от астрологически представи. Затова е съвсем естествено акцентът на моите разсъждения да пада върху символа риба; та нали еонът на Рибите представлява синхронистичното явление, съпътстващо двехилядното развитие на християнския дух“. (с.5). След което с много позовавания върху християнски, гностични и алхимични текстове, този забележителен изследовател на пластовете на колективното несъзнавано в човешката психика развива тезата си, че символ на цялостната личност на човека е образът на Христос.

Защо подобно знание може да бъде полезно за съвременния човек, който не се интересува от теология, християнство или религия? Защото архетипът на цялостната личност е много жив принцип, заложен в душевния апарат на всеки един човек. Според него ние имаме вроден стремеж към цялостност и завършеност и именно образът на Христос ни помага да разберем неговата вътрешна противоречивост и сложност. Според Юнг целостността е основен критерий за психично здраве и израз на пълния потенциал на човека и единството на личността като цяло.  Цялостната личност обхваща както съзнаваните съдържания на психиката ни, наречени от Юнг „Аз“, така и несъзнаваните, и нейната задача е да опознава несъзнаваните части като ги интегрира и проявява по един отговорен начин. Под отговорен в дадения случай се има предвид, че е лишен от проекции, т.е. не ги приписва на обекти от външния свят. А когато става дума за психичната Сянка на човека, в която обикновено се съдържа и естествената противоположност на доброто – злото, става ясно защо нуждата от това да не проектираме навън собствените си психични съдържания, става особено важна.

Тази книга е книга за вътрешните битки в човешката природа, за християнството и за неговия начин да реши тази изначална вътрешна човешка противоречивост представена в дилемата между доброто и злото. На обикновено всекидневно ниво това, което ние хората познаваме в това отношение, е нашата вътрешна конфликтност, вътрешното ни напрежение, породено от противоположни чувства, импулси и желания, които не знаем как да разрешим освен да потиснем едното, за да последваме другото, а след това да преживеем това, което сме потиснали първоначално. Този процес на „протичане назад“ се нарича енантиодромия и означава психологически закон (описан за първи път от Хераклит и често цитиран от Юнг за описание на естествените цикли на живота), според който всичко рано или късно се превръща в своята противоположност. „Индивидът може и да се стреми към съвършенство…, но заради целостността го сполетява обратното на неговите намерения. (И тъй, намирам у себе си такъв закон, че кога искам да върша доброто, злото стои до мен“ – послание на св.ап. Павел до Римляни7:21)“,  цитат от книгата „ЕОН“, с.79

Този закон лесно може да се види в живота ни – раждането води до смърт, здравето не минава без своята противоположност – болестта, младият човек остарява, денят се превръща в нощ, а любовта неизменно съжителства с омразата. Битката между противоположностите е изначалната битка, която се води в душата на всеки един човек, безотносително на степента, в която той я осъзнава. А символът на тази раздираща вътрешна противоречивост е разпънатият на кръста Христос, който въплъщава не само основната тема на християнството и съдържанието на епохата на Рибите, но и основната динамика на процесите, произтичащи в по-дълбоките пластове от нашето несъзнавано.

Ако си представим, че Христос не е нещо, което е вън от нас, а вътре в нас, може да разберем по-добре себе си чрез разбирането за произтичащото в християнската религия през изминалите две хилядолетия. А това, което се е случило, е че една част от нас е била отцепена и заклеймена като лоша и й е била обявена война. Злото се е проектирало в образа на Сатаната или Дявола и са започнали да се водят битки (вътрешни и външни) с него. Външната конфликтност е въплътена във войните между хората, а вътрешната конфликтност – до психично разцепване и вътрешно напрежение, както и до едностранчивост и задействане на принципа на енантоидромията, т.е. пораждането на своята противоположност. Именно антихристът е енантиодромичният отговор на Христос, според Юнг, и като такъв представлява психичната сянка на цялостната личност, въплъщавана от образа на Христос.

Става ясно, че ако Христос е символът на цялостната ни личност, разпъната между противоположностите и неговата психична сянка е по-големият му брат Сатанаил, както Юнг цитира по-ранни християнски текстове, нашата психична цялост се постига като си позволим да видим, че като хора ние притежаваме тези двете сили в една и съща степен.

„“Ако съзираме паралел между традиционния образ на Христос и психичното явление „цялостна личност“, то антихристът съответства на сянката на цялостната личност, на тъмната половина на човешката цялостност, на която не трябва да се гледа прекалено оптимистично. Доколкото можем да съдим от нашия опит светлината и сянката изглеждат така равномерно разпределени в човешката природа, че психичната цялостност се проявява в една в една най-малкото приглушена светлина… В емпиричната цялостна личност светлината и сянката оформят парадоксално единство… Появата на антихриста не е обикновено пророчество, а неумолим психологически закон, по силата на който авторът на посланията, без да го съзнава, е бил уверен в задаващата се енантиодромия.“ (с.52, същата книга)

Краят на християнския ЕОН или епохата на Рибите идва с Второто пришествие на Христос и появата на антихриста. Това е времето, в което живеем. За Юнг възвръщането на антихриста е започнало през Ренесанса, когато е започнал засилен интерес към науката, материалните аспекти на живота и реабилитация на тялото. Психичната сянка е започнала да се интегрира тогава, за да стигнем до наши времена, когато разполагаме с разбирането, че ако искаме да имаме психична цялостност, ще трябва да признаем вътре в нас и двете страни на монетата.

Битката между доброто и злото, между Христос и Антихриста, се води в душите ни от хилядолетия. От хилядолетия възпроизвеждаме в душите си разделението между противоположностите и в усилието си към доброто и светлото, създаваме огромна психична сянка, която или проектираме навън и водим войни, или насочваме навътре и се разболяваме душевно. Вече е дошло времето да престанем да водим тази битка, като интегрираме Сянката си и приемем, че вътре в нас са представени еднакво и двете страни на монетата. Огромният принос на Юнг към психичното здраве на човека е че оспорва отхвърлянето на двойния аспект на доброто и злото в християнството и показва, че единственият начин да спечелим битката със злото е просто като признаем, че то е изконна вътрешна наша част като хора. Това е в същността си алхимичният процес на превръщането на оловото в злато, при който от сплавта на противоположностите произтича нова същност.

Това, което казва Юнг със средствата на научния дискурс за архетипа на цялостната личност, е и основното послание, отправяно от различни духовни учители за това кое е основното предизвикателство към нас  във времето, в което живеем. Сега ще цитирам само два от тях – самият Йешуа (Христос) чрез ченълингите на Памела Крибе в книгата „Христовото съзнание в Новата епоха“ и Ошо. Според Йешуа нашето основно предизвикателство в Новата епоха е да се справим с вътрешния конфликт вътре в нас като преминем отвъд дуалността на живота ни като човешки същества и, като интегрираме противоположностите, приемем, че и двете са ни еднакво присъщи. Това, според него, е истинското значение на любовта – способност за състрадание както към жертвата, така и към насилника, и което в сърцевината си е христовото съзнание. Според Ошо, новата религия на бъдещия човек е религията на Цялостния човек, на Зорба-Буда, на този, който приема еднакво всички свои вътрешни части и за който няма разцепление между тялото и материята, от една страна, и духовността, от друга.

Разбирането за цялостната личност води до истинското разрешаване на комплекса на мъченическата любов. Защото самоотричащата, саможертвена любов на мъченика в сърцевината си има дълбокото чувство за своята греховност и отхвърлянето не е нищо друго освен отхвърляне на лошата част в себе си. Мъченическата любов в християнството се трансформира не само когато приемем границите между нас и другите и престанем да възпроизвеждаме в сърцата си сценария на Спасителя, разпънат на кръст. Истинското преобръщане става, когато интегрираме нейната сянка – чувството на вина. Без да видим грешника в себе си и да изпитаме истинско и дълбоко състрадание към него, мъченичеството ще продължава безкрайно. От опит знам, че това е трудна битка – може би последната, защото желанието за невинност може да бъде измамно устойчиво и неуловимо. Когато обаче се освободим от него, за първи път се отваряме към любовта, която ходи на два крака, която е цялостна и свободна. В този момент Христос от разпятието възкръсва в нас за нов живот… и идва Новото време.

Камелия