публикувано 12.10.2014 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Алекс Бойе

Има един певец от африкански произход, който много харесвам. Казва се Алекс Бойе. За да балансирам поне малко този натежал от сериозност сайт, реших  да споделя няколко негови песни – песни, които носят чувството на лекота и свобода.

За първи път видях Алекс Бойе да пее заедно с ThePianoGuys песента на Coldplay – Paradise. Гледах го и си мислех, че този човек е роден да бъде шаман. Имам пред вид съвременен шаман, който практикува древното лечителско изкуство по подходящ за модерните времена начин.

След като потърсих в интернет и други негови изпълнения, впечатленията ми от него като шаман се затвърдиха. Не само заради характерното за него „африканско припяване“, но и заради текстовете на песните му, които са открито алхимични. Като песента „Лимонада“, например, която наред с непретенциозното си заглавие и ритъм, има и много важен рефрен:

You can be bitter, bitter, bitter
Or you can be better, better, better

(Може да бъдеш горчив, горчив, горчив,

или може да бъдеш по-добре, по-добре, по-добре.)

Когато животът ти даде лимон, да направиш от него лимонада, е стопроцентова алхимична рецепта. Единственото, което се изисква за целта, е да си спомниш, че си направен от злато (или, както пее Алекс, „Remember you’re golden“).

Точно това е направил певецът в собствения си живот. Роден в Лондон от родители-емигранти от Нигерия, той отраства като сирак. Когато е малък майка му заминава за Нигерия и не се връща. За него се грижи само неговия чичо – алкохолик. Алекс Бойе коментира, че в историята на Хари Потър разпознава и собствената си история. По-късно той е лишен дори и от това, защото по време на ученето му в колежа, той вече няма и дом, където да спи, и се налага да храни от изхвърленото в кофите за боклук. В един следващ етап от живота си Бойе на свой ред е емигрант – този път в Америка, където успява да обърне посоката на живота си и дори да постигне успех като музикант. Години по-късно той се връща в Лондон и прави концерт в една от най-известните зали в Лондон – Албърт Хол. Преди да започне да пее обаче се разплаква, тъй като не може да удържи силните си емоции и споделя с публиката тяхната причина. А именно че когато е бил бездомник и животът му е бил много отчайващ, той се е хранил от кофите за боклук именно пред тази зала.

Подобен невероятен контраст в живота на един човек е способен да породи силни чувства не само у него самия, но и у хората, които са свидетели на подобно драматично преобръщане. Алекс Бойе отдава това преобръщане на факта, че е срещнал добри хора, които му подали ръка, и така се спасил от съдбата на по-голямата част от неговите бездомни приятели, които поели по пътя на престъпността. Ако вярваме на невидимата логика на живота, обаче, причината да срещне добри хора е вътре в него самия. По-точно – в качествата на неговото сърце, което е способно да черпи сила и утеха в Духа и вярата в Бога, така че дори и в най-голямата мизерия и болка да не отговаря с озлобление или самосъжаление. Нещо повече, неговата вродена духовна интелигентност го превръща в музикант и лечител – алхимик.

Свързвам шаманското му излъчване и с още нещо, а именно че той често пее с хор. Напомня ми за живота в племето – за колективното, което също е съставено от много лица и гласове. Обикновено това е хор на деца. Както в тази известна песен на Pharrell Williams – Happy.

Или в тази друга известна песен на Katy Perry – Roar. Този път хорът е от жени и посланието е „Тръгнах от нулата, за да стана собствения си герой“.

Обичам да гледам изпълненията Алекс Бойе. В неговото излъчване има нещо, което ме очарова. Може би това нещо е шаманът, който виждам в него? А именно че е успял да премине през задължителния за всеки истински лечител ритуал на разпъването на кръста, който тества силата на сърцето и го прави още по-способно на любов и състрадание. И който след завръщането си от „отвъдния свят“ посвещава делото на живота си да лекува „племето“ чрез своите „лечебни ритуали“ – своите песни и танци.

Както и да ни напомня, че всички ние сме златни – нещото, което ни помага да превръщаме лимона в лимонада, горчивината във вътрешна сила, а болката в любов и състрадание.

Камелия